— От думите ти излиза, че е адски забавно да си омъжена за местния шеф на полицията.
— Всъщност понякога наистина беше така. Да ми прости Господ, но ми доставяше искрено удоволствие да гледам как се прави на глупак. — Тя замълча, после каза: — Извинявай. Обикновено не съм такава.
— Няма нищо. Ще бъда откровен с теб. Много зависи от това колко време ще му трябва, за да реши да иде до фермата ми.
— Зная.
Той се опита да се постави на мястото на Клиф Бакстър. Замисли се за онова, което Ани му бе разказала за обичайното му поведение. Той всъщност не вярваше, че между жена му и Кийт продължава да има нещо. И все пак накрая щеше да стигне до фермата. А после? Ако завиеше по отбивката, щеше да види, че в къщата е тъмно и че шевролета го няма. Щеше да си помисли, че Кийт Ландри е взел на сериозно заплахата му и е избягал — логично заключение за него, като се имаше предвид невероятното му самомнение. Но ревността и параноичността му можеха да го накарат да заключи нещо друго и в този случай щеше да има право. Ако се сетеше да влезе в обора, щеше да получи отговор на всичките си въпроси. Писмото нямаше особено много да подобри настроението му. Кийт обмисли всичко това и реши, че имат още не повече от час преди полицейските радиостанции в съседните окръзи да запращят.
Половин час след като бяха потеглили от дома на Тери и Лари, наближиха пресечката със 75. На юг тя водеше направо към Дейтън или до шосе 15, по което щяха да стигнат до Кълъмбъс. Пътят дотам беше два часа, а до Дейтън близо три. Летищата в двата града бяха по-големи от това в Толедо и оттам имаха по-голям шанс да хванат полет за Вашингтон или дори за Балтимор или Ричмънд. В момента нямаше значение за къде. Но бе прекалено опасно да пътуват толкова много време.
Летището в Толедо се намираше само на около половин час път, но Кийт не знаеше дали ще успеят да вземат самолет на изток. И все пак трябваше да има някакви полети. Основната му цел беше да напуснат района колкото е възможно по-бързо.
— Мисля, че трябва да се насочим към Толедо, защото пътят дотам е по-кратък — каза той на Ани.
Тя кимна разбиращо.
— Но не зная какви самолети има оттам, нито кога или закъде.
— Не ме интересува нито закъде са, нито кога са.
— Добре. — Кийт зави на север по магистралата. Пътят бе добър, с по две платна във всяка посока, и нямаше много движение. Продължаваше да поддържа сто и десет километра в час. Връщаха се обратно към окръг Спенсър, но нямаше да минат през него. Той се опита да прецени каква територия би покрило полицейското издирване и я попита: — Кога за последен път си разговаряла с някого днес, преди да дойдеш във фермата?
Ани се замисли за миг.
— Към пет позвъних на децата… просто да им чуя гласовете… Том го нямаше, но разговарях с Уенди.
— Господин Бакстър ще се обади ли на дъщеря си?
— Обикновено не го прави, но този път е възможно. Да, струва ми се, че ще й позвъни, защото може да си помисли, че съм отишла да я видя. Споменах му, че ми се иска да ида при нея, но идеята не му допадна.
— Значи Уенди ще му каже, че си била вкъщи към пет и половина.
— Да. Освен това горе-долу тогава оставих съобщение на телефонния секретар на Том.
Кийт погледна часовника на таблото. Беше осем и половина. Ако Бакстър бе провел както трябва разследването си, щеше да разбере, че жена му е в неизвестност от пет и половина, с други думи, през последните три часа, което означаваше, че с автомобил би могла да се е отдалечила на триста километра от Спенсървил. Това включваше Толедо, както и Форт Уейн и Индиана, където имаше също толкова голямо летище. И с всеки изтекъл половин час радиусът на издирването автоматично щеше да се увеличава. Разбира се, ако изобщо имаше издирване.
Ани го погледна и каза:
— Няма нужда да го правиш, Кийт.
— Искам да го направя.
— Но ако не съм с теб, няма да се налага да бягаш.
— Остави ме на следващото крайпътно кафе. Ще позвъня в спенсървилската полиция и ще им кажа…
— Какво ще им кажеш? Че си загубила колата си в моята ферма и че ги молиш да дойдат да те приберат ли?
— Не ме интересува какво ще се случи. Не искам да те излагам на такава…
— Виж, Ани, враждата ми с Клиф Бакстър е от много години. Не го правя заради теб.
— О…
— Просто искам да му отмъкна жената и да го ядосам. Аз заминавам за Вашингтон, ти отлиташ за Рим. Прати ми картичка. Става ли?