— Пак толкова.
— Виж, току-що я водих на вечеря, приятел. Не може ли по-евтино?
— Докога ще останете?
— Сигурно до полунощ. Дотогава ли ти е смяната? Можеш да провериш.
— Да, до полунощ съм, но не ви карам да бързате.
— Знаеш ли какво, може да се позабавим малко. Ще ти дам двайсет и пет за цялата нощ.
— Добре.
Кийт попълни формуляра и прояви известно творчество, като в графата за автомобил посочи форд „Ескорт“. Служителят, който можеше да го идентифицира по мустаците и очилата, си тръгваше в полунощ. Дотук добре. Даде на младежа парите, взе ключа за стая 7 и излезе.
Върна се в колата и паркира на няколко места от това на тяхната стая. В неделя вечер нямаше много автомобили, пък и мястото не се виждаше от магистралата. Но така или иначе, нямаше намерение да остави шевролета тук.
Взеха багажа си, включително касетите, документите и всичко останало.
Кийт отвори и влязоха.
— Прекрасно е — каза Ани, след като включи лампата.
Всъщност мотелът бе долнопробен. Кийт откри телефонния указател на лавицата на нощното шкафче и прелисти жълтите страници.
— Какво търсиш?
— Трябва ми… а, ето го. — Той затвори указателя и каза: — Ще се върна след петнайсетина-двайсет минути.
— Къде отиваш?
— Да оставя колата някъде по-надалеч от тук.
Тя го хвана за ръката.
— Идвам с теб. Ако дойдат, не искам да съм сама.
— Добре.
Спряха до рекламното табло край магистралата. Кийт слезе, издърпа щекера на таблото и го изключи, после седна зад волана и каза:
— Достатъчно клиенти за тази нощ.
Ани го погледна, но не отговори.
Той пое надясно към Толедо.
— Ще се наложи да се върнем пеш.
— Добре.
В срещуположното платно се появи полицейски автомобил и ги подмина. Кийт погледна в страничното огледало, но патрулната кола продължаваше да се отдалечава.
— Според телефонния указател на магистралата има представителство на „Шевролет“. Номерът е нечетен, така че трябва да е от лявата страна.
Тя кимна.
— Подходящо място да я оставиш. По-умен си, отколкото изглеждаш, Ландри.
— Благодаря.
— Още ли ти трябват мустаците и очилата?
— Да, за фантазиите ти по-късно.
Ани се усмихна и го ощипа по ръката.
— Ти си моята фантазия.
Наближиха паркинга на „Шевролет“. Кийт намали скоростта и отби вляво. Както предполагаше, вече бе затворено и в паркинга за автомобили втора употреба имаше празни места.
Слязоха. Той извади от куфарчето с инструменти две отвертки и свалиха регистрационните номера.
— Така. Утре сутрин ще има да превъзнасят добрата автомобилна фея. А сега да се поразходим. Ако те интересува, разстоянието е точно два километра и двеста и петдесет метра.
Закрачиха обратно към мотела. Кийт пъхна номерата под колана си и ги скри под якето.
— Ще се върнем ли за колата утре сутрин? — попита тя.
— Възможно е.
Стигнаха до заведение на „Бъргър Кинг“.
— Гладна ли си?
— Не, стомахът ми се е свил на топка.
— Трябва да се отпуснеш. Хайде, ела.
Влязоха, взеха си хамбургери, кола и пържени картофки и седнаха на една от масите.
— Толкова ли е романтично, колкото си мислеше? — попита Кийт.
Ани се усмихна.
— Когато съм с теб, магистралата ми прилича на Виа Венето.
— Недей, ще повърна.
Тя се засмя и Кийт постави длан върху нейните.
— Вече всичко е наред.
Ани кимна.
Започнаха да се хранят и той откри, че е гладен, тя също. Кийт си погледна часовника. Винаги е полезно да се поразходиш навън, след като си вземеш стая. Понякога ченгетата проявяват непредпазливост, докато те чакат да се върнеш.
— Внимавай да не си глътнеш мустаците — подразни го Ани.
Той се усмихна.
— Харесвам те.
В десет часа Кийт каза:
— Хайде да се поразтъпчем, за да смелим картофките.
Излязоха и пресякоха магистралата на светофара.
Нямаше други хора, но в тези краища на Америка пешеходците бяха достатъчно рядко срещана гледка и привличаха вниманието, така че той ускори крачка, Ани се опита да не изостава.
Наближиха изключената реклама. Кийт забави ход и я хвана под ръка. Край улицата, която водеше към мотела, имаше денонощен магазин и той я поведе към паркинга.