Бакстър замахна към лицето му с облицованата с гума дръжка на пистолета. Кийт отби удара, но оръжието го блъсна по челото и за миг го зашемети. Ченгето отново замахна, силно го удари по рамото, парализира ръката му и той изпусна ножа. Бакстър замахна да нанесе нов удар, но изведнъж Ани скочи от леглото и се хвърли отгоре му и той залитна назад.
Все още замаян и с безпомощно увиснала дясна ръка, Кийт хвана ножа в лявата. Зрението му бе замъглено от удара, но виждаше, че Ани се е вкопчила в противника му, който се мъчеше да се отскубне от нея. Кийт се плъзна по пода и замахна нагоре към бедрената му артерия, но Бакстър продължаваше да се върти в кръг и да се бори с Ани и от раната не бликна типичната струя артериална кръв.
Ченгето ревеше от болка, Ани пищеше. Преди Кийт да успее отново да замахне с ножа, в стаята се втурнаха още двама мъже с насочени оръжия.
— Не мърдай! Не мърдай!
Кийт с олюляване се изправи, все още стиснал ножа в ръката си. Един от полицаите — Кийт си спомняше, че се казва Уорд — замахна с палката си, улучи го в китката и ножът изхвърча от пръстите му.
Бакстър се бе освободил от Ани и тя лежеше разплакана на пода. Двете ченгета продължаваха да се целят в Кийт, но погледите им бяха насочени към голата съпруга на шефа им.
Когато Кийт понечи да отиде при нея, Бакстър отново замахна с пистолета и го заби в слънчевия му сплит. Той се преви и се свлече на колене.
— Разкарайте се оттук! — изкрещя на хората си Бакстър. — Разкарайте се оттук, ваш’та мамка!
Кийт разбра, че двамата излизат, и усети нов удар, този път по гърба, който го просна по очи на пода. После чу гласа на Бакстър:
— Така значи — мамка ми, а? Не! Твойта мамка! — Той го изрита в ребрата. Ани отново изпищя, хвърли се върху него, покри го с тялото си, здраво го прегърна с ръце през гърдите и зарови лице в тила му.
— Остави го на мира! — извика тя. — Остави го на мира! Махай се!
В стаята настана тишина. Кийт полагаше всички усилия, за да запази съзнание. Виждаше пред себе си краката на Бакстър. По крачола му се стичаше кръв, която капеше в обувката му.
— Дръпни се от него! — изръмжа ченгето. — Дръпни се от него или, Бог да ми е на помощ, ще те убия.
— Не!
Кийт чу изщракване от зареждането на пистолет, пое си дъх и й каза:
— Дръпни се… Ани, дръпни се…
— Не!
Някой извика иззад вратата:
— Шефе! Трябва да тръгваме! Полицията пристига!
Бакстър заби дулото на пистолета под носа на Кийт.
— Ще броя до три и ако тази кучка не се размърда и не се облече, ще ти пръсна скапания мозък. Едно…
— Ани… стани…
— Две…
— Всичко е наред… спомни си какво ти казах…
— Три.
Ръцете на гърдите му се отпуснаха и той усети, че Ани се повдига от гърба му.
Бакстър я блъсна, после отстъпи назад, но продължи да се цели в лицето му.
— Когато престана да я чукам, никога повече няма да иска да се приближи до мъж — изръмжа той.
Кийт се опита да се приповдигне, но Бакстър го изрита в главата и той се просна по очи. После чу, че някой вика отвън:
— Шефе! Пристига щатска полиция!
Кийт губеше съзнание и пак се свестяваше. Зрението му беше замъглено, звуците се донасяха до него сякаш от много далеч. Мерна босите крака на Ани, после я видя по дънки и обувки, след това се появиха панталони на униформени мъже, които я извеждаха, чу я да го вика, но не успя да разбере какво казва.
После ясно различи гласа на Бакстър:
— Само се виж как си се проснал на пода, гол като одран елен.
Отвори очи и видя, че ченгето е застанало на колене пред него и стиска ножа му в ръка.
— Сега си мой — каза Бакстър. — Само мой.
— Мамка ти.
Бакстър се изплю в лицето му и силно го удари по главата с дръжката на ножа.
После смътно осъзна, че някакви ръце го преобръщат и когато отвори очи, видя тавана. Бакстър бе приклекнал над него, държеше ножа и тихо му казваше:
— Сега просто ще те избавя от онези неща, дето те вкараха в беля. — Кийт усети, че го докосват по чатала. Стори му се, че другият го гали по тестисите. Помисли си, че си въобразява, но после разбра, че е истина. Гласът на ченгето продължаваше успокоително да шепне: — Е, просто ще отнесем тези неща вкъщи и през остатъка от живота си ще можеш да се чудиш кой ги е взел, кой чука жена ми и кой никога повече няма да я чука…