— Е, тогава ги приеми като аванс.
— Задръж си ги.
Адеър сви рамене и прибра плика в джоба си.
— Независимостта, кавалерството и рицарството са мъртви, Кийт.
— Прости ми надутите думи, но докато аз съм жив, те не са мъртви.
— До утре ще са. Добре, поне опитах. Желая ти успех, приятелю.
Ръкуваха се и Чарли Адеър се отдалечи през градината, после изчезна сред царевицата като някакъв безплътен дух — ефект, който очевидно търсеше, помисли си Кийт. Харесваше стила му, но понякога Чарли малко преиграваше.
Кийт продължи да наблюдава стената от царевица и естествено, скоро високите стъбла се раздвижиха и се появи сивият форд на Чарли.
Той прегази цветна леха, мина през моравата и спря до Кийт.
— Отседнал съм в мотел „Мейпъл“.
— Добър избор.
— Просто нямаше друг. Тя трябва да е невероятна жена, а?
— Така е.
— Може ли да се сравнява с онази, как й беше името, в Джорджтаун?
— Не помня никаква как й беше името в Джорджтаун.
— Ако е като нея, дължиш й по-добър шанс, отколкото й предлагаш.
— Трябва да се справя без твоята помощ или помощта на чичо Сам.
— Както искаш. Ти си причината за тоя скапан проблем.
Кийт не отговори.
— Наистина, Кийт. Човек, който десетки пъти тайно е влизал и излизал от Източна Германия, да не може да се измъкне дори от Охайо! Божичко.
— Не се опитвай да ме изкушиш. Не съм в настроение.
— Няма нужда да доказваш нищо. Ти се прецака и сега ти трябва помощ. Голяма работа. Проблемът ти е, че си прекалено самолюбив. Винаги си бил единак, Кийт. Изненадан съм, че отдавна не са те убили. Е, прекалено, много години си надлъгвал смъртта по целия свят — гледай да не я срещнеш тук.
— Благодаря ти за загрижеността.
— Майната ти, Кийт. — Чарли натисна газта, пресече моравата и излезе на пътя.
Кийт имаше силното предчувствие, че Чарли Адеър не е казал последната си дума.
37.
Кийт караше синьо-белия полицейски автомобил на запад по равния фермерски път, широк само колкото да се разминат две коли. Стените висока царевица стигаха почти до чакъла и оставяха впечатление за шофиране в дълбок ров.
Беше си сложил фуражката и ризата на Уорд, но до този момент не бе срещнал други полицейски или шерифски автомобили. Знаеше, че шерифите използват личните си коли, но окръг Спенсър беше голям, около хиляда квадратни километра, а от дома на приятелите му до фермата на Каули имаше само петнайсетина километра. С малко късмет щеше да стигне дотам, макар че нямаше представа какво ще завари.
Бе накарал полицай Уорд да се свърже по радиостанцията с участъка и да докладва, че всичко е наред. Сержант Блейк го беше скастрил, че толкова време е отсъствал от автомобила си. С насочен към главата револвер, с белезници, с мъчителна болка в слабините и наруган от сержанта си, Уорд наистина бе нещастен. И сега трябваше да е още по-нещастен, понеже се друсаше в багажника. Но ченгето само си беше виновно и това бе най-малкият от проблемите му.
Пътят излезе на шосе 8 и Кийт зави по него.
Когато наближи фермата на Каули, видя от гората да излизат петима конници с пушки и кучета. Той намали скоростта и те му махнаха с ръце. Кийт им отвърна. Един от мъжете дръпна юздите на коня си и се насочи към него. Кийт нямаше представа дали конникът познава по лице всички полицаи, но знаеше, че сините панталони от Армани няма да издържат на проверката. Имаше и малък проблем с Уорд, който от време на време риташе и викаше.
Когато мъжът се приближи, Кийт отново му махна и профуча нататък, сякаш не беше разбрал, че онзи иска да разговаря с него.
Подмина фермата на Каули и забеляза до къщата синия пикап на Били Марлон. Продължи около километър и половина, после направи обратен завой и се върна.
Конниците вече бяха далеч и Кийт зави в отбивката, после заобиколи пикапа и се насочи право към стария краварник. Заби се в двукрилата врата и дъските се разхвърчаха навътре. Той удари спирачки, но не навреме, и блъсна купчина кофи за мляко, които се разлетяха във всички посоки с оглушително дрънчене.
Уорд извика нещо отзад.
Кийт изключи двигателя, свали фуражката и ризата и си сложи колана с кобура. Взе своята М–16 и оръжието на полиция, слезе и почука по капака на багажника.
— Добре ли си?
— Да. Пусни ме.
— По-късно. — Той излезе от краварника и се сблъска с Били Марлон.