— Мислиш ли, че тя е добре? — попита Били.
Кийт не отговори.
— Той няма да й направи нищо, нали?
— Не. Обича я.
Марлон помълча около минута, после отбеляза:
— Не мога да си представя, че той е способен да обича друг, освен себе си.
— Да, може би „обич“ не е точната дума. Както и да е, той се нуждае от нея.
— Да. Струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш. — Били се замисли за миг. — Тя е добре.
В Гейлорд, окръг Отсегоу, Кийт зави на изток по шосе 32 и двайсет минути по-късно, в седем и петнайсет, стигнаха в Атланта, най-големия град в района, с население около шестстотин души.
— Ще спрем за бензин — каза Кийт. — Не споменавай, че пътуваме за Сивото езеро.
Той отби при единствената бензиностанция и напълни резервоара догоре, защото предполагаше, че ще напуснат Сивото езеро в късен час и в неизвестна посока.
Служителят ги заговори и Били му каза, че отивали на лов за патици на остров Преск.
Кийт отиде на телефона и набра домашния номер на Бакстър в Спенсървил. Както му бе казала Тери, обаждането автоматично се прехвърли и отговори мъжки глас:
— Спенсървилски полицейски участък, тук е сержант Блейк.
— Блейк, тук е старото ти приятелче Кийт Ландри. Твоят човек и колата му са в царевичната нива край шосе осем, откъм северната страна, на около километър и половина на запад от града.
— Какво?…
Кийт затвори. Чувстваше се длъжен да им съобщи, за да извадят Уорд от багажника преди берачите на царевица да го открият вътре мъртъв. Съмняваше се, че спенсървилската полиция е в състояние да проследи телефона, от който се обаждаше. При други обстоятелства не би направил нещо толкова милостиво, ако това означаваше да поеме дори и съвсем незначителен риск, но не искаше ченгето да умре, а и когато го намереха, той щеше да им каже, че Ландри се е насочил към Дейтона. Спенсървилската полиция щеше да предупреди щатската и щяха да го търсят на околните летища или във Флорида. Нямаха причина да се сетят за Сивото езеро, Били Марлон или пикапа. Поне така се надяваше.
Освен това искаше да провери дали някой ще отговори на телефона в дома на Бакстър. Според него копелето наистина бе на Сивото езеро. От друга страна, имаше натрапчивото предчувствие, че това е инсценировка, макар да изглеждаше прекалено сложна за Клиф Бакстър. Проблемът му беше, че прекалено дълго бе живял в онази огледална пустош, в която хиляди умни момчета си въртяха възможно най-изобретателни и заплетени номера. Този случай бе друг. Бакстър се намираше на единственото място, където можеше да е — в хижата си на Сивото езеро. И не знаеше, че Кийт Ландри идва. Кийт изхвърли тези грижи от главата си и се замисли за непосредствения проблем.
Той влезе в бензиностанцията и каза на служителя:
— Търся добър арбалет.
— Има един човек, Нийл Джонсън, продава спортни принадлежности. И нови, и втора ръка. Приема в брой. Вече е затворил, но ако искате, ще му позвъня.
— Добре.
Мъжът набра номера и се свърза с Нийл Джонсън, който очевидно вечеряше и питаше дали господинът може да почака малко.
— Всъщност доста бързам — каза Кийт. — Няма да му отнема много време.
Служителят предаде това на господин Джонсън и той се съгласи да го чака в магазина. Кийт благодари и се върна в пикапа.
— Какво става? — попита Били.
— Отиваме да купим арбалет. — Той запали двигателя и потегли на изток.
Марлон кимна.
— Има ли начин да очистим Бакстър, без да убиваме кучетата?
— Ще видим. — Разбира се, имаше шанс да улучат ченгето от стотина метра с М–16 и оптичния мерник. Но това не влизаше в плановете му — той искаше да се изправи пред Бакстър очи в очи.
Откри къщата на Джонсън, малка дъсчена постройка в края на Атланта, с други думи, само на неколкостотин метра от главната улица.
Разлаяха се кучета и лампата на верандата светна. Кийт и Били слязоха от колата. Посрещна ги висок жилест мъж, който продължаваше да дъвче и се представи като Нийл. Кийт представи себе си и Били като Боб и Джак. Джонсън хвърли поглед към стария пикап, после внимателно разучи клиентите си. Навярно се опитваше да определи дали си струват загубеното време.
— От Охайо ли сте? — попита той.
— Да — отвърна Кийт. — Помислих си що да не се пробвам с арбалет.