— По дяволите, това не е никакъв спорт. Трябва ти лък.
— Не мога да стрелям с лък. Просто искам да убия някоя и друга гадинка.
— Добре, имам само един вид арбалети. Елате.
Той ги заведе в един алуминиев склад, разположен на известно разстояние от пътя и превърнат в магазин за спортни стоки. Дясната стена на продълговатата постройка бе покрита със стойки за огнестрелно оръжие и ловно снаряжение и Кийт си помисли, че господин Джонсън би могъл да оборудва цял пехотен батальон. Лявата стена бе заета с принадлежности за риболов, лъкове, дрехи, палатки и други дреболии. Нямаше ракети за тенис или маратонки.
Кийт не бързаше особено много, защото знаеше, че каквото и да прави при Сивото езеро, ще му се наложи да изчака малките часове на нощта. Освен това не биваше да проявява нетърпение в град с население от шестстотин души, в който всяка покупка трябваше да се разглежда като сделката на века.
След няколко встъпителни любезности Нийл Джонсън му подаде арбалета.
— Тоя тук е втора употреба. Направен е от фибростъкло. От „Про Лайн“ е, добра фирма.
Кийт разгледа оръжието. В общи линии то се състоеше от къс лък, монтиран напречно на нещо като приклад на пушка, също от фибростъкло. Спусковият механизъм освобождаваше опънатата тетива и изстрелваше стрелата по канал, минаващ по дължината на приклада.
— Изглежда лесна работа.
— Да. Така е. Това не е никакъв спорт. След няколко дни ще стреляш също толкова добре, колкото и всеки друг. Докато с лък трябва да се упражняваш с години, за да станеш добър.
Кийт имаше чувството, че господин Джонсън се отнася с презрение към арбалетите и към всички, които ги използват.
— Един приятел ми каза — прибави Нийл, — че в дните на рицарите папата забранил арбалетите, нали разбираш, щото се смятало, че за християните е долно да ги използват.
— А стига бе! Това отнасяло ли се е и за стрелба по плъхове?
— Сигурно не. Както и да е, много са точни. Имаш трийсеткилограмов натиск и го зареждаш, като опреш приклада до гърдите си и опънеш тетивата с две ръце. Ето, ще ти покажа. — Нийл взе арбалета, опъна тетивата и я закачи на лостчето. После зареди стрела, прицели се в една прашна еленова глава, закачена на отсрещната стена, и натисна спусъка. Късата стрела прониза главата точно между очите, излезе от другата страна и се заби в дървената подставка. — Какво ще кажеш?
— Отлично.
— Да. С лък нямаше да мога да го направя. Добре, та значи стрелата лети с около шейсет метра в секунда и ако преследваш животно, трябва да запомниш, че това не е пушка и че трябва да се приближиш повече. Още нещо — на всеки четирийсет метра стрелата се спуска с около метър и двайсет надолу, така че трябва да го компенсираш. — Той взе една от стрелите. — Тези тук са от фибростъкло с пластмасови стабилизатори и с широки върхове за лов. Вървят по осем в кутия. Колко ще искаш?
Кийт погледна пластмасовия колчан на щанда.
— Напълни го целия.
— Добре. Побира двайсет и четири. Трябва ли ти нещо друго?
— Може ли да монтирам на арбалета оптичен мерник?
— Оптичен мерник ли? Не им даваш никакъв шанс на плъховете, а?
— Абсолютно.
— Чакай да видя какво имам тук. — Нийл откри подходящ оптичен мерник и след десет минути вече го бе монтирал на арбалета. Подаде го на Кийт и попита: — Искаш ли да го простреляш?
— Естествено.
— Ще ти поставя мишена. Застани до вратата. Това са двайсетина метра.
Кийт взе арбалета, прехвърли колчана през рамо и отиде до вратата, докато Джонсън поставяше кръгла мишена върху бала слама. Кийт опъна тетивата, постави стрелата, прицели се и натисна спусъка. Улучи мишената ниско, фокусира мерника и отново стреля. На третия път улучи средата.
— Добре. Каква е точността му, да речем, от четирийсет метра?
— Около двайсет пъти по-висока от тази на лъка — отвърна Нийл, — което означава, че от такова разстояние трябва да можеш да улучваш двайсетсантиметров кръг.
Кийт кимна.
— Ами от осемдесет?
— Осемдесет метра ли? Че ти изобщо няма да видиш плъха от осемдесет метра… е, с тоя мерник ще е като от двайсет метра, но отклонението става доста голямо. Тия неща са направени за стрелба от четирийсет метра. Стрелата може да излети на седемстотин метра, ама няма да улучиш нищо, освен някоя крава, и то по случайност.
— Ясно… мога ли да улуча, да речем, куче, застанало неподвижно, от осемдесет метра, ако няма вятър?