Кийт и Били се върнаха в пикапа, взеха снаряжението си и навлязоха в гората. Знаеха, че не трябва да минават сред забитите в земята дървета, нито да вървят по черния път, затова поеха от дясната му страна, като внимаваха да не се отдалечават от него. Ориентираха се по компаса и по ниските стълбове, издигнати край пътя.
След петнайсетина минути бавен ход Кийт спря, коленичи и се заслуша. Марлон го последва и двамата останаха неподвижни в продължение на цели пет минути. Накрая Били прошепна:
— Като че ли всичко е наред.
Кийт кимна.
— Знам, че оня камуфлаж сигурно е негово дело, ама как ще сме сигурни, че къщата, към която водят кабелите, е негова? Нямаме представа как изглежда и не можем да почукаме на вратата, преди да стреляме.
— Има островръх двускатен покрив, от тъмно дърво е и не е на самия бряг — отвърна Кийт.
— Знаеш повече, отколкото казваш, а? — рече Били, после прибави: — Типичен военен.
— Мисля, че вече знаеш всичко, което зная и аз. Още отначало те предупредих, че ще е опасно.
— Да, предупреди ме.
— Ще ти кажа още нещо — взех те заради самия теб, не заради себе си. Но оценявам помощта ти.
— Благодаря.
— Но искам да ми обещаеш, че ще довършиш работата, ако аз не съм в състояние.
Били го погледна и кимна.
— Знаеш, че имам свои собствени мотиви и ти имаш своите… така че все някой от двама ни ще успее.
Кийт се поколеба.
— Добре… и ако накрая останете само с нея, кажи й… каквото и да е.
— Да, ще й кажа. Нещо конкретно?
— Просто й разкажи за днес — отвърна Кийт.
— Добре. Надявам се, че и ти ще направиш същото за мен. — Били замълча за миг. — Може и да не я интересува, но трябва да го знае.
— Обещавам. — Имаше смътното чувство, че е водил този разговор и преди, на други места и с други хора. Определено бе уморен от всичко това. — Да се размърдаме.
Продължиха през гората. Кийт мислеше какви други предохранителни мерки е взел Бакстър. Камуфлажът не беше достатъчен. Трябваше да се е подсигурил и по друг начин. Имаше три кучета, разбира се, но той се опасяваше от противопехотна, макар да се чудеше дали ченгето, което нямаше военна подготовка, се е сетило за такова нещо. Все пак стъпваше високо и забеляза, че Били прави същото. Интересно, помисли си той, колко неща си спомнят старите войници, дори хора като Марлон. Но след като е видял първата сигнална жица, опъната от някой друг — независимо дали води до ракета или мина, — човек едва ли би искал отново да го преживее.
Луната се бе издигнала по-високо и хвърляше слаба светлина над боровата гора, но въпреки това видимостта беше само пет-шест метра. Беше по-студено, отколкото Кийт бе предполагал, и откъм езерото духаше леден вятър.
Движеха се бавно и за трийсет минути изминаха около осемстотин метра. Кийт забави крачка, после спря и посочи с ръка.
Малко по-нататък боровете свършваха и лунните лъчи се отразяваха във водите на Сивото езеро.
Продължиха още двайсет метра и отново спряха. На стотина метра надясно се виждаше голяма поляна и на фона на езерото се очертаваше силуетът на къща с островръх покрив.
Около минута двамата гледаха към нея, после Кийт вдигна бинокъла си. Хижата имаше алпийски вид и беше построена върху бетонни колони, така че се издигаше цял етаж над земята. Отвсякъде я заобикаляше тераса, която осигуряваше на Бакстър видимост във всички посоки. По средата на покрива имаше каменен комин и към тях се виеше дим, което означаваше, че са откъм подветрената страна. Под единия край на покрива бе паркиран тъмен форд „Бронко“.
Къщата беше разположена под ъгъл спрямо брега, така че Кийт виждаше фасадата и северната й страна. През прозорците се процеждаше светлина, както и през плъзгащите се стъклени врати, които водеха към терасата. Докато наблюдаваше, за миг му се мерна фигура, но не можеше да каже дали е на мъж, или жена.
Той свали бинокъла.
— Това е.
Някъде откъм къщата излая куче.
38.
Клиф Бакстър си сложи колана с кобура и си облече бронираната жилетка. После отиде до стойката за оръжие и свали нощната си пушка с монтиран военен инфрачервен оптичен мерник. Беше произведена във Финландия и струваше на спенсървилските данъкоплатци четири хиляди долара, мерникът още хиляда, и според него това бе най-точното и смъртоносно снайперистко оръжие за нощна стрелба на света.