Той изключи лампата в дневната, за да не се вижда отвън, и отвори стъклената врата, която водеше към терасата.
После застана на едно коляно зад парапета, вдигна пушката, прицели се през мерника и го фокусира. Дясното му око продължаваше да е замъглено от удара на Ландри, но това се компенсираше от увеличението на инфрачервеното устройство.
Бакстър погледна към гората, която започваше на стотина метра от хижата, но не забеляза нищо.
Не знаеше кое куче е излаяло, нито защо, затова се приведе и обиколи терасата от всички страни на къщата. Отново нищо.
Едното куче, ротвайлерът, беше завързано за хоризонтална греда откъм езерото, по чиято дължина можеше свободно да се движи. Второто, доберман, бе пред къщата, а третото, немска овчарка, беше завързано за кол на петдесетметрова каишка, която му позволяваше да се отдалечава чак до гората и да се връща до хижата. Бе ги разположил така, за да покрият цялата поляна.
Бяха добри кучета, но лаеха почти по всичко. Въпреки това той винаги проверяваше. Върна се до вратата, отново коленичи, вдигна пушката и се прицели към черния път. Струваше му се, че е излаял доберманът. Животното наистина стоеше в края на гредата, за която беше завързано, близо до гората. Бакстър забеляза, че вятърът духа откъм езерото, така че кучето навярно не би могло да подуши нищо откъм подветрената страна. Но можеше да е чуло или видяло нещо. Той отново фокусира мерника и бавно го плъзна отляво надясно.
После го върна към добермана и видя, че се е завъртял към гората на трийсетина метра наляво от черния път. Бакстър зае лежаща позиция за стрелба, опря пушката на пода, прицели се ниско в основата на дърветата и стреля.
Гърмежът отекна в гората и над езерото, разкъсвайки нощната тишина. Трите кучета се разлаяха. Той отново се прицели и стреля още два пъти.
Ехото заглъхна и кучетата млъкнаха. Бакстър лежеше неподвижно, взираше се през мерника и чакаше някакъв звук, движение или ответен огън. След две минути реши, че е нямало нищо или че ако е имало, е избягало или е мъртво. „Може да са били елени.“ През ловния сезон те обичаха да се хранят след мръкване, но побягваха веднага щом кучетата се разлаеха. Тогава защо доберманът продължаваше да гледа към гората? Може да беше заек или катерица. Да…
— Добре… — Не искаше да привлича вниманието, нито случайно да убие някой ловец, но смяташе, че в няколкото хижи от тази страна на езерото няма никой и даже да имаше, нощем нямаха работа в гората през сезона на елените, поне не толкова близо до къщата му.
Изчака още няколко минути, после се претърколи по терасата, бързо се изправи и влезе в дневната.
Остави пушката на стойката, заключи я и прибра връзката с ключове в джоба си. Имаше още три полуавтоматични пушки — една с оптичен мерник за стрелба призори и привечер, друга със стандартен мерник за дневен лов, трета за далечна стрелба — и автомат АК–47 с обикновен мерник за близка стрелба.
Беше разположил наоколо мечи капани. Единият се намираше близо до стълбището, което водеше към терасата. Бе подготвил и още няколко номера в случай, че се появят неканени гости. Не очакваше никого, но дълбоко в мислите му постоянно се мяркаше образът на Кийт Ландри.
Кийт и Били лежаха на земята. Когато стрелбата престана, Кийт прошепна:
— Просто проверява.
Марлон кимна.
— Да… ама за малко не ни улучи.
— Мисля, че ни е издало кучето.
— Когато беше коленичил, можеше да го застреляш.
— Да, но предполагам, че носи бронирана жилетка. Трябваше да се целя в главата, а от това разстояние е много трудно.
— Видя ли онуй червено око, дето гледайте към нас?
— Видях го. — Основният недостатък на инфрачервения мерник бе, че можеш да видиш червената му светлина, когато сочи право към теб. Не се изненадваше, че Бакстър има устройство за нощно виждане, но това затрудняваше нещата.
Кучето, което стоеше на двайсетина метра от тях, тихо изръмжа.
Няколко минути двамата останаха неподвижни, после ротвайлерът реагира на друг шум, завъртя се и се втурна към езерото.
Кийт изчака още минута, после бавно се изправи на колене, вдигна бинокъла и го насочи към къщата.
Бакстър съблече бронираната си жилетка, но не свали кобура си. Включи лампиона, който хвърли бледа светлина в голямата дневна е висок таван.