По наклонените стени бяха закачени трофейни глави: лос, елен, рис, глиган, две черни мечки и рядък сив вълк.
На люлеещия се стол до камината седеше Ани и гледаше към пламъците. Когато Бакстър се приближи, тя вдигна очи към него.
— Компания ли очакваш, скъпа?
Ани поклати глава.
— Мисля, че очакваш. — Той седна на фотьойла срещу нея.
Тя беше увита в одеяло, под което нямаше дрехи. Босите й крака бяха вкочанени, въпреки огъня. На глезените й имаше пранги, взети от затвора, и шейсетсантиметрова верига, която й позволяваше да ходи нормално, но не и да тича. Веригата бе заключена за голяма халка, дълбоко завинтена в дъбовия под.
Единственият телефон се намираше на стената в кухнята, но Клиф беше заключил слушалката в шкафа, наред с всички остри ножове. Когато нощем я пращаше да си легне, закопчаваше китките й за желязната табла и отключваше прангите. „За да можеш да си разтваряш краката за мен, скъпа.“
Известно време Клиф я погледа, после каза:
— Мислиш си, че той ще дойде да те спаси, но ми позвъни Блейк и ми каза, че твоят любовник отвлякъл Уорд и го измъчвал. Но Уорд го метнал, че сме заминали за Флорида. И сега онова тъпо копеле ще ни търси там, ако стигне чак толкова далеч. И ако изобщо му пука за теб.
Ани не отговори.
— Според мен не му пука или пък не му стиска. — Бакстър се засмя. — Все пак се надявам да се появи. Някога виждала ли си човек, хванат в мечи капан? Грозна гледка, казвам ти. В повечето случаи не успяват да се освободят и умират от глад и жажда. Понякога си отрязват крака, за да се измъкнат. И ако твоят любовник се хване в един от капаните около къщата, двамата с теб цяла седмица можем да го гледаме как умира. Обикновено викат до прегракване, плачат и се молят, после накрая искат да ги застреляш.
Ани продължаваше да гледа огъня.
— Самият аз никога не съм го виждал — продължи Клиф, — но един познат ми е разказвал. Струва ми се, че ще ми достави искрено удоволствие. — Тя не реагира, затова Бакстър прибави: — Всеки случай, не знам за какво ти е той. Когато го видях за последно, топките му бяха в ръката ми. Някога виждала ли си отрязани тестиси? По дяволите, трябваше да ги запазя и да ти ги покажа. — Той я хвана за брадичката и я обърна към себе си. Виждаше, че не е убедена, и колкото повече й го разказваше, изглежда, му вярваше все по-малко, затова реши да не го повтаря поне няколко дни.
— Надявам се, че ако се появи, няма да се наложи да го убия веднага. Ако не попадне в някой от капаните, може да го докопат кучетата или пък да го пипна аз. Ще го вкарам тук вътре и ще можеш да се погрижиш за него. Така че да го одера жив и да му ощавя кожата…
— Млъкни!
Той скочи.
— Какво каза?
— Стига! Стига!
— Стани.
— Няма.
— Ставай, кучко, иначе ще стане още по-лошо.
Ани се поколеба, после се изправи.
— Пусни одеялото.
Тя остави одеялото да се свлече на пода. Бакстър извади от джоба си връзката ключове, застана на колене, отключи катинара и освободи веригата на прангите. После се изправи.
— Иди ей там и се наведи над страничната облегалка на дивана.
Ани поклати глава.
Той извади револвера си и го насочи към лицето й.
— Направи каквото ти казах.
— Няма. Хайде, застреляй ме.
Бакстър се прицели в корема й.
— Ако те гръмна в корема, ще умираш цял ден.
Ани остана неподвижна. Искаше да умре и в този момент не я интересуваше колко време ще отнеме това. После си помисли за децата си и за вероятността Кийт да си спомни разказа й за Сивото езеро или да се е свързал с Тери, която навярно бе разбрала намека й за Атланта.
Знаеше, че не могат завинаги да останат в хижата и че когато някой се появи, ще се пролее кръв. Накрая Клиф навярно щеше да я застреля и да се самоубие.
Затова се колебаеше дали наистина иска да умре веднага, или да поживее още с надеждата да направи нещо, за да сложи край на този кошмар. Но нямаше представа още колко време ще може да издържи преди той да я пречупи. От пристигането им бяха минали три дни и тя вече губеше представа за реалността, поддавайки се на перверзната му воля, за да си спести част от мъченията. Не можеше да се мери с него в това положение, разбираше го. Силата беше на негова страна и той отвръщаше на безпомощната й съпротива с типичния си садизъм. Но Ани нямаше да му се даде доброволно.
— Върви по дяволите — каза тя.