Бакстър сведе пистолета, отиде до камината и пъхна ръжена в пламъците.
Ани го наблюдаваше. Не, нямаше да я убие. Не още. Сега бе намислил друго. Върхът на ръжена стана червен и той го издърпа от огъня, повдигна го и плю отгоре му. Плюнката зацвъртя и Бакстър приближи ръжена на няколко сантиметра от дясната й гърда.
— Не искам да го правя, но ти не ми даваш друг избор.
— И аз не го искам, но ти не ми даваш избор — отвърна тя.
Той я погледна.
— Така или иначе, ще стане както кажа аз. Е?
Осъзнала, че е безсмислено повече да се съпротивлява, Ани се завъртя и отиде до дивана. Веригата се влачеше по килимчето, прангите жулеха глезените й.
— Наведи се — каза Бакстър.
Тя се наведе над тапицираната странична облегалка и опря ръце върху възглавниците. Чу, че Клиф оставя ръжена, разкопчава колана с кобура и го пуска на земята. После се приближи зад нея и свали колана на панталона си.
— Добре, сега ще си платиш за голямата си уста. И през всички тези години ти се е насъбрало да плащаш още много.
Ани не отговори, но знаеше, че ако не каже нещо, Клиф ще продължава да дудне, и не искаше да чака в тази унизителна поза.
— Просто прави каквото искаш и свършвай.
— Проклета да си…
Той замахна с колана и силно го стовари върху дупето й.
Кийт фокусира бинокъла към един от осветените прозорци, вградени в стръмния покрив. Зърна нещо, после я видя. Беше изправена и се виждаше от кръста нагоре. Гърдите й бяха голи. Няколко секунди тя стоя неподвижно. От това разстояние не бе в състояние да различи чертите й. Стори му се уплашена, но може и да си въобразяваше.
Внезапно Ани изчезна и на нейното място застана Клиф Бакстър. Кийт се опита да фокусира бинокъла по-добре, после видя ченгето да прави някакво странно движение. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае, че Бакстър замахва с нещо, бич, колан или палка, и разбра какво става. Той сведе бинокъла и усети, че стомахът му се свива.
— Какво видя? — прошепна Били.
— Нищо.
— Видя ли някого?
— Да… видях. — Кийт го погледна и каза: — Бие я. Влизам вътре. — Той грабна пушката си и понечи да се изправи, но Били го задържа.
— Не! Не! Чакай.
Кийт легна на земята. Струваше му се, че може да чуе онова, което ставаше в къщата, постоянния плясък на нещо по гола плът и нейните викове. Това, разбира се, беше плод на въображението му, но го чувстваше, сякаш се случваше със самия него.
Ани извика от болка и изненада. Обикновено се приготвяше за първия удар и стискаше зъби, докато болката не станеше прекалено силна. Предишния ден бе понесла десет удара, без да издаде звук, и това й беше донесло известно удовлетворение.
— Щях да те ударя само пет пъти — каза той, — но сега ще получиш цели десет. Брой ги и ако се объркаш, ще започна отначало. Готова ли си?
Тя не отговори.
— Готова ли си?
— Да.
Клиф Бакстър нанесе девет бавни, силни удара с колана по задника на жена си, по който все още имаше червени следи от предишния ден. След всяко замахване изчакваше Ани да си поеме дъх и да го преброи. Преди последния удар тя се разхълца.
— Е, преди да започнем те ударих веднъж, така че ще ги броя за десет. Какво ще кажеш?
Ани сподави риданията си.
— Благодаря ти.
— Моля.
— Може ли да се изправя?
— Не. Можеш обаче да се разкрачиш.
Тя раздалечи краката си колкото й позволяваше веригата. Клиф си разкопча ципа и извади еректиралия си пенис. Вкара й го изотзад, но преди да свърши, го изкара и каза:
— Завърти се.
Ани неуверено се изправи и се обърна с лице към него.
— Застани на колене.
Тя коленичи и той придърпа лицето й към себе си.
— Лапни го.
Ани знаеше, че след като свърши, Клиф ще се поуспокои, и в този момент искаше само да изкара нощта. Въпреки това се поколеба. Той я дръпна за косата и изкрещя:
— Веднага!
— Стига, Кийт. Няма нужда да го подплашваме. Трябва да се върнем и да изчакаме малко. Нали така? Хей, добре ли си бе, човек? Я вземи да се стегнеш. Това не ти е учение.
Кийт не отговори.
— Хайде. Не можем да останем тук.
Кийт застана на едно коляно, после се изправи и отново повдигна бинокъла пред очите си, но не успя да види нищо.
Били протегна ръка и го дръпна обратно долу.