— Ако си свършила с глупостите си, ще ти позволя да се завиеш с одеялото и да си вземеш нещо за ядене. Чакам те, но скоро ще ми писне и ще взема конския бич. Всъщност имаш десет секунди. Девет. — Той започна да брои отзад напред.
Ани отпусна ръце, после бавно се изправи и отново застана на колене.
— Много добре. Виж, скъпа, само от теб зависи дали ще е трудно, или лесно. Колкото по-бързо проумееш, че тук командвам аз, че трябва да се научиш да си затваряш голямата уста и че ще правиш всичко, каквото ти кажа, толкова по-лесно ще ти бъде. Няма начин да се измъкнеш, миличка. Ще готвиш, ще чистиш, ще ме къпеш, ще ми духаш, ще те чукам и ще ми целуваш краката. И колкото си по-добра в тези неща, толкова по-добре за теб. Разбра ли?
— Да, господине.
— Знаеш ли, всички момичета от рода Прентис сте снобки. Смяташ ли, че не зная с какво презрение гледаш на мен и семейството ми? Ти за каква се мислиш, по дяволите? Много ми се иска тук да е и оная кучка, сестра ти. Трябват й няколко урока по духане. Погледни ме, курво. На теб говоря. Как ти звучи това? Двете кучки да ми слугуват без дрехи…
— Моля те, Клиф… Не се чувствам добре… Ще припадна… Не искам да се разболея от пневмония… Трябва да хапна нещо… Ще припадна…
Той внимателно я изгледа.
— Да, не трябва да се разболяваш. Не искам да се грижа за теб. Не можеш да я караш само на духане, а? Можеш ли?
— Не.
— Добре, първо донеси аптечката и ми смени превръзката. Не си прави труда да се изправяш, миличка. Сега си санбернар.
Ани взе аптечката от шкафа, после, без той да й напомня, провеси брезентовата чанта на шията си и се върна при него.
Бакстър си събу панталона и гащетата и легна на дивана.
Ани отвори чантата и извади тъпи ножици за рязане на лейкопласт. После разряза превръзката на лявото му бедро. Забеляза, че по марлята все още има кръв, и когато я свали, видя, че раната не зараства добре, макар да не бе инфектирана. Зачуди се дали по някакъв начин може да поправи този пропуск.
Взе спирт и памук и почисти кръвта. Той потръпна. Ани намаза с йод петсантиметровата рана и този път Бакстър тихо изпъшка. После повдигна крака си и тя отлепи старата превръзка, от което също го заболя. Накрая Ани постави нова марля и го бинтова. Клиф не казваше нито дума, нито за раната, нито за окото си. Явно с мълчанието си се опитваше да убеди нея и самия себе си, че всичко в мотел ската стая е било точно според плана му. Всъщност Ани знаеше, че Кийт едва не е прерязал бедрената му артерия. Отначало почти беше повярвала, че Клиф го е кастрирал, но нестихващата му ярост показваше, че не го е направил.
Видя, че очите му са затворени, и погледна през рамо към масичката до фотьойла, върху която лежеше кобурът.
— Търсиш ли нещо? — попита той.
Ани завъртя глава към него.
— Докато съм легнал тук със смъкнати гащи, ти се чудиш дали можеш да докопаш пищова, преди да успея да те спра. Е, скъпа, можеш. Но когато го направиш, ще се изненадаш, щото… — Той извади револвера измежду възглавниците — … щото всъщност той е тук. — Бакстър опря дулото в главата й. — Остава ни още много да се учим, нали? Когато свърша с теб, ще ми носиш оръжията и даже няма да си помисляш да ги използваш срещу мен.
Тя кимна, но и двамата знаеха, че това никога няма да се случи. Дойде й наум, че тази игра на котка и мишка му харесва. Искаше да й покаже, че е по-умен от нея или поне по-хитър и по-способен да оцелее в създадения от самия него свят. Искаше да я пречупи, но в същото време куражът й му доставяше удоволствие. Ако се пречупеше прекалено рано, можеше да му омръзне и да стане по-садистичен. Накрая просто щеше да свърши и с двама им. От друга страна, ако Ани прекалено се съпротивляваше или ако той решеше, че е достатъчно умна, за да го надхитри, щеше да я убие от ярост или от инстинкт за самосъхранение. Всичко това й бе станало ясно през последните три дни, но тя все още не можеше да намери нужното равновесие между съпротива и покорство. Имаше моменти, в които й ставаше безразлично, в които униженията бяха толкова ужасни, че просто искаше да се предаде. Но всеки път щом се почувстваше така, тя се стягаше и си обещаваше да издържи още час, после втори, докато накрая Клиф не я закопчееше с белезници за леглото и не я оставеше да спи.
— Измий семейните бижута на Бакстърови, скъпа — каза той. — Използвай спирт. Така ми харесва.
Ани навлажни парче марля със спирт и му изми гениталиите.
— Ах! Страхотно е. Намажи ги с вазелин.