Очевидно съпругът й наблюдаваше също и нея. Тя обаче по всяка вероятност нямаше намерение да минава покрай него, така че за какво да се притеснява? Каквото беше писано, щеше да се случи. Той бе прекарал прекалено много години в манипулиране на събития, като ту се тревожеше дали манипулациите му ще се увенчаят с успех, ту се опитваше да предугади и предотврати контраманипулациите на противната страна — и така до безкрай. „Бъди нащрек, внимавай, винаги готов. Не прави нищо.“ Добър съвет. Него обаче започваха да го сърбят ръцете за действие.
На следващата сутрин отпътува до Толедо и замени сааба си за шевролет блейзър. Блейзърът беше тъмнозелен, подобно на половината, които бе видял из околността, и не биеше никак на очи. Търговецът собственоръчно смени номерата му с местни от Охайо и Кийт пъхна вашингтонските под седалката си. Трябваше да ги върне там, откъдето ги беше получил, а „там“ определено не беше Бюрото за МПС.
В късния следобед потегли за дома си. Докато се добере до предградията на Спенсървил, се здрачи, а когато стигна фермата, дълги пурпурни сенки заливаха двора на къщата. Той подмина пощенската кутия и зави в алеята, но после спря. Червеното флагче бе вдигнато, което беше странно, защото същия ден сутринта беше прибрал пощата си. Отвори кутията и извади един плик без пощенски щемпел, върху който на ръка беше написано само името му. Нямаше нужда да се чуди чий ли може да е почеркът.
Заобиколи с колата, паркира я в задния двор, така че да не се вижда откъм пътя, и влезе в къщата. Пусна плика на кухненската маса, извади си бутилка бира, прибра я и вместо нея си наля чаша скоч и сода.
Седна на масата и отпи от чашата, наля си още скоч, като повтори още няколко пъти процедурата, докато погледне пак плика. „Добре.“
В паметта му нахлуха порои спомени. Двамата бяха поддържали тясна връзка в продължение на две години в гимназията, после четири години в колежа. Бяха завършили заедно щатския университет „Боулинг Грийн“. Ани, умна и ученолюбива, реши да вземе стипендия за „Охайо Стейт“. Той, отегчен от учене, не можеше да се свърти на едно място, а и в никакъв случай не можеше да си позволи финансово да се занимава с кандидатски степени, така че предпочете да не подава документи в държавния университет. Отиде с нея в Кълъмбъс, но още преди лятото да свърши беше призован от донаборната комисия.
Сега отвори плика и прочете първия ред. „Скъпи Кийт, чух, че си се върнал и си отседнал в къщата на родителите си.“
Загледа се в тъмния вече двор и се заслуша в щурците.
Бяха прекарали онова лято заедно, два вълшебни месеца в Кълъмбъс, в квартирата й, като обхождаха университета и града. През септември той вече трябваше да заминава. Каза, че ще се върне; тя каза, че ще го чака. Не се случи обаче нито едно от тези неща, нито пък им беше съдено да се сбъднат през лятото на американската 68-а година.
Кийт си пое дълбоко дъх и отново се съсредоточи върху писмото. „Местните клюки гласят, че се каниш да останеш. Вярно ли е?“
Може би. Той си наля още скоч и отново се върна в миналото.
Първо бе попаднал във Форт Дикс, Ню Джърси, после в школата за кандидат-офицери във Форт Бенинг, Джорджия, и в рамките на една година беше произведен младши лейтенант. Съвсем не зле за едно селско момче. Първоначално си пишеха доста, после писмата им взеха да се разреждат, разбира се, а и съдържанието им взе да се влошава. Тя намери, че моногамията вече й тежи, и му съобщи, че излиза с други мъже. Той разбираше. И не разбираше. Прекара първия си отпуск, преди да прекоси океана в Спенсървил, не в Кълъмбъс. Разговаряха по телефона. Тя беше много натоварена с лекции. Той пък гореше от нетърпение да се озове на предната линия и действително не даваше пет пари за лекциите й. Попита я дали в момента има връзка с друг мъж. Имала, но не била сериозна. След десетина минути дребни приказки той зажадува още повече за предната линия.
— Променила си се.
— Всички се променихме, Кийт. Огледай се.
— Е, трябва да свършвам. Успех в университета.
— Благодаря ти. Пази се, Кийт. И се върни жив и здрав.