Еуфорията от края на осемдесетте се превърна в изтрезняването на ранните деветдесет. Сред колегите му битуваше фразата на Чърчил за приключилата война на гигантите и започналата война на джуджетата. Тъй като за последната вече не бяха необходими такива ресурси, колегите му получиха заповеди да се приберат по домовете си. Накрая помолиха и него да си отиде и той си отиде.
Кийт отвори очи и се изправи. „И ето ме тук.“
Огледа се и за пръв път забеляза колко много си прилича тукашното гробище с онези, които беше виждал във Виетнам. Гробищата там бяха единствените равни терени в иначе заблатените оризища, в които взводът му често се заравяше на нощни отбранителни позиции. Това беше оскверняване на гробовете, разбира се, но пък иначе си беше добра тактика. В един такъв момент, докато взводът му се окопаваше, до него се бе приближил престарял будистки монах и му беше пожелал „да живее в интересни времена“. Младият лейтенант Ландри го беше приел като някаква благословия и едва по-късно научи, че това е древно проклятие. И още по-късно го разбра.
Слънцето бе залязло, но луната осветяваше нивите навред докъдето му стигаше погледът. Царуваше покой, въздухът ухаеше на хубава земя и зърно. Беше една от онези нощи, които остават в паметта на човек завинаги.
Той слезе от хълма и закрачи между редовете царевица. Спомни си първия път, когато баща му беше насадил четиридесет акра царевица пробно — когато царевицата взе да надига стъбла, Кийт бе очарован. Тя бе оформила един невероятен лабиринт, цели акри високи зелени стени, вълшебен свят за него и приятелите му. Те си играеха на криеница, измисляха си нови игри, прекарваха часове, губейки се из гъстата шума, като се преструваха, че там някъде ги дебне опасност. Нощем полята караха сърцата им да тръпнат от страх — често им се случваше да спят под открито небе, между редовете, и тогава не изпускаха от ръцете си ловните пушки. Поставяха постове през нощта, с нерви, оголени до крайна степен.
„Всички бяхме просто пехотинци на обучение“ — помисли той. Не знаеше дали това е биологическо или са културни спомени от дните, когато това място е представлявало западната граница. „След като ни липсваше всякаква опасност, ние трябваше да си я създадем, ние възкресихме отдавна измрелите индианци, заселихме диви зверове в царевичните ниви и си създадохме злодеи. И тогава, когато се появи реалното бедствие — войната — повечето от нас бяха готови.“ Точно това ги беше сполетяло двамата с Ани през 1968 година. Той беше наясно, че може да учи заедно с нея, можеха да се оженят и да имат деца, също както много от колегите им. Но той вече беше програмиран за нещо друго, и тя го разбираше. Тя го пусна, защото знаеше, че известно време той иска да съсича змейове. Случилото се след това представляваше серия пропуснати възможности, мъжка надменност, женски резерви, несполуки в общуването им и просто лош късмет и изтърван момент. Да, двамата действително бяха любовници, обречени на нещастна съдба.
9
Целия ден валя. Не беше от онези летни бури, връхлитащи от запад или югозапад, които профучаваха и си отиваха след броени минути, а студен непрестанен порой откъм езерото Ери, с вкуса на есента. Дъждът беше добре дошъл, защото царевицата още не беше готова — щеше да узрее някъде между Деня на Вси светии и Деня на благодарността. Кийт си помисли, че ако остане дотогава, ще предложи помощта си на Мюлерови и Дженкинсови за прибирането на реколтата. Тия дни машините вършеха почти цялата работа, но един здрав мъж, който се шляе без работа по време на жътва, се считаше за най-големия грешник, директен кандидат за Ада. От друга страна, хората, които превиваха гръб на полето, съвсем очевидно щяха да бъдат сред спасените. Кийт не беше съвсем наясно с протестантските добродетели и подозираше, че повечето от съседите му, с изключение на тези от германски произход, също не са, но за да избегнат неприятностите, повечето хора действаха така, сякаш бяха сред спасените, пък и във всеки случай Кийт искаше пак да вземе участие в жътва.
Имаше доста работа за вършене в къщата, така че дъждът му беше добре дошъл. Беше си направил списък с най-належащите ремонти: водопроводни, по електрическата инсталация, разпрани мрежи срещу комари и мухи, разхлабени и клеясали панти. Баща му беше оставил цялата си дърводелска работилница заедно с инструментите и машините в избата.