— Да не те изритаха?
— Не. Те не правят така. Двамата с Гейл просто една сутрин се събудихме и взехме решение. Отказахме се по принцип. Глупаво.
— Не, никак не е глупаво. Де да можех и аз да кажа същото за себе си. Иска ми се да бях постъпил като вас. Мен обаче ме изритаха.
— Защо? Съкращения ли?
— Аха. Цената на победата се казва „безработица“. Иронично.
— Да, така е, но вие спечелихте. Сега повече не мога да се надявам на социалистическия рай на земята. — Той допи бирата си и смачка кутията. — Политиците са мръсници. Те разделят хората.
— И аз това ти казвам.
Кийт се замисли над думите на Джефри. Двамата бяха преживели по различен начин годините си и вярваха в различни неща, и очевидно не бяха имали нищо общо през последната година в колежа. Всъщност и двамата имаха повече общо, отколкото знаеха.
Защото бяха играли заедно като деца, в един и същи училищен двор, и в един ден бяха постъпили в един и същи колеж. Всеки считаше себе си за честен човек и може би за идеалист, и всеки вероятно вярваше, че прави всичко възможно по силите си за човечеството. Бяха служили в различни армии, докато останалите през това време бяха стояли настрана. Но накрая и двамата се бяха оказали заблудени, използвани и злоупотребени от различни системи. И въпреки всичко отново се бяха събрали, старите спенсървилски момчета, изпили толкова много бири на предната веранда.
— И двамата ни зарязаха в купчината лайна на историята, приятелю. И двамата сме безполезни останки, загубили войната.
Джефри кимна.
— Да. Можем ли да изживеем останалите си тридесетина години правилно?
— По всяка вероятност — не. Но няма да повторим грешките си.
— Вярно, но миналото ни тежи на гърбовете, Кийт. Плъзнаха слухове, че двамата с Гейл сме били червени, което не беше съвсем вярно, но това не подпомогна преподавателската ни работа. Искам да кажа, какво трябва да направим? Да постъпим в някоя църква? Да ходим на четвърти юли облечени в червено, бяло и синьо? Да се регистрираме като републиканци?
— Да не дава Господ.
— Точно така. Ние сме си още радикали. Не можем да се променим.
— Да, и на теб това ти харесва. Точно затова си тук. Твоята постъпка в „Антиох“ е нищо. Тук обаче ти си странен и опасен.
Джефри се плесна по коляното.
— Точно така! Това място е в примката на времето. Харесва ми. — Той погледна Кийт. — А ти? Знаеш ли защо си тук ти?
— Мисля, че знам.
— И защо?
— Ами… Аз съм обръгнал циник. Не мисля, че тук си имат представа какво представлява изобщо цинизмът, така че съм тук, за да възстановя доброто си храносмилане.
— Да. Цинизмът — това е хумор при лошо здраве. Х. Дж. Уелс. Надявам се да се оправиш.
— Аз също.
— Може пък да се излекувам от идеализма си. Знаеш ли кой е идеалист? Това е човек, който забелязва, че розата ухае по-добре от зелето, така че си мисли, че от нея ще стане и по-добра салата. Точно това ми е проблемът. Точно затова съм пълна развалина, безработен и социален изгнаник. Но не съм циничен. Има все още надежда.
— Господ да те благослови. Мога ли да кажа това на атеист?
— По всяко време. Влезе ли в някоя църква?
— Не.
— А трябва.
— Джефри, ти ли си това?
— Да… Видях мощта на религията в Полша, в Русия… Не съм съгласен с нищо от нея, но съм виждал какво изцеление донася на заболелите души. Имаш нужда от известна доза.
— Може би.
Джефри несигурно се изправи на крака.
— Виж, трябва да си тръгвам. Вечерята вече е сложена. Ела ни утре вечер на гости. Гейл много иска да те види. Още сме вегетарианци, но можеш да си донесеш любимото прасенце или нещо от сорта. Имаме вино и бира. Пийваме си.
— Разбирам. — Кийт се изправи несигурно. — По кое време?
— Кой дава пет пари? Шест, седем. Имам и един тайник със скрити нещица. — Джефри се запъти към стъпалата и се подпря на колоната за по-сигурно. — Защо не вземеш и някоя приятелка?
— Не.
— С какво заменяш секса? Да не лъскаш бастуна? Та тоя град е тъпкан с разведени жени. Всяка би счела за гордост да се докосне до някои твои части.
— Можеш ли да караш?
— Разбира се. Пътят е прав като конец. Взели сме под наем една фермерски къща и няколко акра органични зеленчуци. Две мили нагоре по пътя. Старата ферма на Бауер.