— Джефри го забрави у дома.
— Цяло чудо е, че все още помни къде живее. Разбрах, че сте си изкарали доста добре.
— Така е.
Тя го хвана под ръка и тръгна с него към къщата.
— Джефри ми каза, че си бил шпионин.
— Вече сдадох плаща и кинжала.
— Добре. Тази вечер никаква политика. Само спомени за едно време.
— Трудно е да отделиш едното от другото.
— Не е лъжа.
Влязоха през една разнебитена дървена врата с мрежа против комари и се озоваха в една почти необзаведена всекидневна, осветявана единствено от залязващото слънце. От това, което Кийт можеше да различи в полумрака, мебелите представляваха нещо от рода на тези на европейските модерни минималисти — сигурно пристигаха в Щатите в контейнери и с лошо преведени от шведски инструкции.
Гейл захвърли чадъра в един ъгъл, после прекосиха трапезарията, обзаведена със същите мебели, и се озоваха в голямата кухня, смесица от оригинална селска кухня с обновявания на принадлежностите от петдесетте. Кийт остави виното върху плота и Гейл извади бутилките от торбата.
— О, ябълково и гроздово вино! Обожавам ги!
— Малко майтап от моя страна. Но съм донесъл и едно добро „Кианти“. Спомняш ли си Джулио, онова италианско селце до студентското градче?
— Как бих могла да го забравя? Калпавите спагети, преди да почнат да им казват паста, карираните покривки за маса и разтопените свещи, забучени в оплетените бутилки „Кианти“… Какво ли е станало със сламата?
— Добър въпрос.
Тя пъхна ябълковото и гроздовото вино в хладилника и му подаде тирбушон да отвори бутилката „Кианти“. Намери две чаши и той наля вино. Чукнаха се и тя каза:
— За „Боулинг Грийн“.
— Наздраве.
— Джефри е отзад, събира билки — каза тя.
Върху готварската печка къкреше голямо гърне, а кухненската маса беше сложена за трима, с един комат черен хляб в панер.
— Донесе ли си месо? — попита го Гейл.
— Не, но гледах с четири очи да ударя нещо с колата на идване.
— Отвратително! — изсмя се тя.
— Харесва ли ви тук? — попита я той на свой ред.
— Всичко е наред — вдигна рамене тя. — Спокойно е. Гъмжи от празни ферми, които се дават под наем. А и роднините на Джефри са си тук и той се занимава с тях през последните две години. А ти? Добре ли си тук?
— Засега.
— Тъжен? Отегчен? Щастлив?
— Всичко гореказано. Само трябва да го сортирам.
Гейл напълни повторно чашите и наля една и за Джефри.
— Ела да излезем. Искам да ти покажа градините ни.
Излязоха през задната врата.
— Имаме си компания! — провикна се Гейл.
Кийт зърна Джефри да се изправя и да маха с ръка на петдесетина метра от тях. После тръгна към къщата. Беше с къси развлечени шорти и фланелка с къси ръкави. Държеше в ръка плетена кошница, пълна с растения — Кийт се надяваше, че са плевели, предвидени за кофата с отпадъци, а не за трапезата.
Джефри избърса ръката си в шортите и я протегна на Кийт.
— Радвам се да те видя.
— Нормално ли се прибра снощи?
— Разбира се. — Той взе чашата си от ръката на Гейл. — На стари години се превръщам в трезвеник. Посягаме към трева само при специални случаи.
— Слагаме си старите дрехи, изключваме осветлението, събличаме се, вдигаме го и се чукаме като луди.
Кийт не коментира; вместо това се огледа.
— Хубава градина.
— Да, ползваме четири акра и всичката царевица, дето успяваме да я откраднем от нивите. Слава Богу, че съседът сади сладка царевица, иначе щяхме да си хрупкаме фуражна като добичета.
Кийт се огледа преценяващо. Мястото беше по-голямо от средната зеленчукова градина, която би обработвал един фермер, и той разсъди, че трапезата на Портърови до голяма степен зависи от него. Спря да изпитва съжаление към себе си заради съответната си правителствена пенсия и притежаваните от семейството му акри.
— Ела да те разведем из района.
Тръгнаха на обиколка по лехите в градината. Имаше леха, посветена изцяло на кореноплодите, друга с домати, както и трета, засадена с повече сортове боб, отколкото Кийт познаваше. Най-интересното бяха лехите с лечебни растения, които рядко се виждаха в областта. Имаше градина с кулинарни растения с над четиридесет отделни вида, и друга, която Джефри наричаше „градина с исторически и медицински билки“, плюс още една леха с растения, използвани за багрила и разнообразни домашни нужди, дори за сапун и одеколон. А отвъд градините, простиращи се чак до мястото, откъдето започваха царевичните нивя, се люлееше море от диви цветя, които не вършеха никаква работа, освен да радват окото и духовния взор.