— Полицай Скенли, разбирате ли, че в момента нарушавате закона?
Скенли се огледа и извика на двама други полицаи.
— Хей, Кевин, Пит, елате тук.
Двамата полицаи се приближиха и Кийт видя, че са същите, които се бяха гаврили с Били Марлон в парка. В полицейския отряд на Спенсървил имаше само петнадесетина полицаи и Кийт имаше чувството, че ще се запознае и с останалите, стига да поостане още малко в града. Личните табелки на двамата гласяха: Уорд и Круг. Уорд, същият, който беше удрял Били с палката по петите, се обади:
— Брей, брей, я виж кой е дошъл. Ама ти си същинско кравешко лайно, а? Винаги те настъпвам, и то когато най не искам. Изчезвай, докато си цял.
— Полицай Уорд, полицай Круг и полицай Скенли, това е законно събрание на хора, защитавано от Първата поправка към Конституцията на САЩ, в случай че не ви е известно. Ако не си тръгнете веднага, ще бъда принуден да извикам щатската полиция да ви арестува.
Тримата се спогледаха, после забиха погледите си в Кийт.
— Ти к’во бе, да не си мръднал? — избухна Уорд.
— Повръща ми се вече от вас. Веднага си обирайте крушите оттук!
— Тпруу! Тпруу! Спокойно, приятел.
— Имате на разположение шестдесет секунди да се омитате или ще се върна в църквата и ще извикам всички отвън.
Последва продължителен, момент тишина, по време на която всички останали ченгета, седем на брой, се присъединиха към тримата си другари.
— Тоя образ твърди, че щял да извика ченгета да ни арестуват — обърна се Уорд към тях.
Последваха няколко насилени смяха, но никой от тях не изглеждаше особено щастлив.
— И ще събера хората отвън — добави Кийт.
Беше повече от ясно, че никой от полицаите не желае да се изправя срещу съседите и приятелите си при тези обстоятелства, но пък и че не желаят да бъдат изритани толкова безцеремонно. Ситуацията се очертаваше безизходна и Кийт се замисли дали да не им даде възможност за почетно оттегляне, но после реши, че не го заслужават.
— Имате още десет секунди да изчезнете оттук.
— Имаш по-малко от това, преди да съм ти закопчал белезниците — отвърна му Уорд.
— Пет секунди.
Никой не помръдна.
Кийт се обърна да влезе в църквата, но установи, че междувременно са го заобиколили от всички страни и че за да се промъкне през обръча, ще му се наложи да изблъска или събори някои от ченгетата, а те очевидно само това и чакаха.
— Махнете се от пътя ми — каза той.
Никой не се помръдна.
Кийт приближи полицаите, блокирали пътя му към църквата. Те вдигнаха палките си и се разкрачиха.
Той се замисли дали да не пробие кордона им на пълна скорост, но те бяха с палки и пистолети. Очевидно и двете страни се намираха в много трудна ситуация, при която нито той, нито полицаите искаха да направят първия ход.
— Ти си бил страшно тъп задник бе — обади се зад него Уорд.
Кийт се извърна и го погледна.
— Къде е Бакстър тази вечер? Целува ръчичките на поредната дама на поредния прием ли?
— Това изобщо не ти влиза в работата — изръмжа Уорд.
— Обзалагам се, че шефът ви е на някой прием на градския съвет, където се пази да не му пръснат задника, докато залага вашите на предната линия. И къде са ви сержантите? Каква банда насрани бъзливци ви командва само! Предай това на Бакстър, ама непременно!
Очевидно Кийт ги бе засегнал по най-болното им място, защото никой не му отвърна. Само Уорд се почувства задължен да му отговори.
— Ти ще му кажеш всичко това лично, умнико, когато те закараме в килията.
— Ами тогава закарайте ме в килията. Или ме арестувайте, или се махайте от пътя ми.
Те обаче не бяха склонни на нито едно от двете. Кийт се зачуди колко ли още ще продължава тази ситуация.
След няколко минути изчакване все пак реши да пробие обръча, но миг преди да се втурне да разкъса синия кордон, някакъв глас се обади:
— Какво става тук?
Откъм малката къщичка на енорийския свещеник се бе задал старец с бастун. Кийт го позна: пастор Уилкс.
Пасторът беше облечен в леки панталони, спортна риза и туидово яке.
— Какво става тук? — попита отново той.
— Всичко е под контрол, сър — обади се Уорд.
— Не това ви питах. Какво става?
Уорд премълча.
Пастор Уилкс мина през кордона и застана пред Кийт.