— Може би ще го направя. Но вие трябва да знаете, че проповядвате на обърнат в друга вяра. Би трябвало да се стремите към другите.
— Те знаят къде се намираме.
Кийт искаше да си тръгне преди събранието да е свършило.
— Е, благодаря ви, загдето ме спасихте от закона.
Отец Уилкс обаче не обърна никакво внимание на намека в репликата му.
— Господин и госпожа Бакстър в момента изживяват известни трудности, което може би ти е известно. Отец Шенк съветва госпожа Бакстър.
— Какво общо имам аз с тази работа?
— Видели са те да говориш с нея в центъра на града.
— Отче, това може да е малък град, но един неженен мъж все пак има право да говори с една омъжена жена на обществено място.
— Не ми изнасяй лекция, млади човече. Аз само се опитвам да помогна.
— Оценявам това, което правите, но…
— Нека бъда прям. „Не пожелавай жената на ближния си.“
Това не изненада особено Кийт.
— А аз бих ви посъветвал, отче, да кажете на отец Шенк да напомни на господин Бакстър за забраната за прелюбодейството.
— Всички знаем за господин Бакстър. Това, което искам да ти кажа… Не би трябвало да разкривам тайната на изповедта, но може би ти вече знаеш, че госпожа Бакстър… е небезразлична към теб.
Това беше най-добрата новина, която Кийт беше чувал от седмици, и той потърси няколко варианта на отговор, включително и премълчаването. Накрая каза:
— През годините си пишехме с нея, но тя никога не ми даде да го разбера. Тя не е направила нищо лошо.
— Това зависи от начина, по който се гледа на една омъжена жена, която си пише с бившия си… приятел.
— Тя не е направила нищо лошо. Ако е имало някакви погрешни неща, те са изцяло моя вина.
— Това е много доблестно от твоя страна, Ландри. Знам, че си мислиш, че съм много старомоден, и ти благодаря за хумора.
— Аз не ви осмивам, просто ви слушам, и разбирам позицията и загрижеността ви. Уверявам ви, че взаимоотношенията ми с госпожа Бакстър са чисто платонически.
— Добре. Но гледай да бъдеш силната страна и не позволявай нещата да тръгнат по кривия път.
— Ще бъда откровен с вас, отче. Духът ми наистина желае да е силен, но плътта е слаба — изрече Кийт въпреки волята си.
Отец Уилкс за миг остана безмълвен, после каза:
— Оценявам откровеността ти… И се радвам, че си спомняш Писанието.
Кийт се изправи.
— Трябва да тръгвам.
Отец Уилкс хвана бастуна си и също се изправи. Излязоха на верандата и Кийт видя, че събранието още не е свършило. Зачуди се колко ли свидетели са успели да уговорят Гейл и Джефри да се изкажат за сделките си с дявола. Обърна се към отец Уилкс и каза:
— Очевидно знаехте повече за мен, отколкото показахте, когато седнахме да говорим.
— Да, но не знаех дали си човекът, с когото мога да разговарям. Когато вече се уверих, че преценката ми не ме е подвела, ти дадох правилен съвет и информация. Надявам се, че не си оскърбен от съвета и че ще запазиш информацията само за себе си.
— Не съм оскърбен и ще запазя разговора ни в тайна. Загрижен съм обаче, че хората говорят за мен.
— Ландри, ти си дошъл в едно малко градче, което в момента е много развълнувано, и по ирония на съдбата един от проблемите ни, проблемът с Бакстър като обществен служител и съпруг, се превърна и в твой проблем. Но нека това не те тревожи.
— Защо да не ме тревожи? Защо трябва да стоя настрани от хората, които се намират в момента в църквата?
— Знаеш много добре. Разгледай мотивите си и прецени последствията от действията си.
— Отче, откакто съм напуснал Спенсървил, аз съм служил като военен офицер в различни качества, и всички тези качества имаха съдбоносни последствия за мен, за колегите ми и, между нас казано, за нацията ни.
— Тогава не се нуждаеш от поученията на един провинциален проповедник.
— Но оценявам загрижеността ви.
Отец Уилкс положи ръка върху рамото му и се вгледа право в очите му.
— Харесваш ми. Не искам да ти се случи нищо лошо.
— Аз също. Но ако нещо все пак се случи, ще се погрижите ли за всичко тук, в църквата „Сейнт Джеймс“?
— Да… разбира се. — Отец Уилкс го улови за лакътя. — Нека те придружа до колата ти. Помогни ми да сляза по стълбите.
— Зная, че между теб и Ани Бакстър има нещо и, честно казано, не съм против — каза пастор Уилкс. — Но трябва да го направите както трябва, иначе и двамата няма да се чувствате добре.