Той я улови за ръката и я поведе към стълбището. Сърцето му биеше лудо; боеше се да не звънне телефонът, боеше се, че телефонът няма да звънне.
Дори не си спомняше как се добраха до спалнята, но вече бяха вътре с включена лампа. Ани изглеждаше нервна.
— Искаш ли нещо за отпускане? — предложи той.
Тя явно не го чу и продължи да се оглежда, после погледна в единия от гардеробите — той го беше оставил отворен. И двамата видяха висящия кобур, бронираната жилетка, ножа, униформата и карабината М–16.
— Виждам, че знаеш как да поддържаш стаята подредена — каза тя.
— Аз съм ерген-подредник.
Замълчаха неловко, гледаха се — и двамата вече бяха изчерпали незначителните си реплики. Тя измъкна пуловера от джинсите си и каза:
— Е, аз ще разчупя леда.
Свали пуловера през главата си и го захвърли настрани, после разкопча сутиена си и го пусна на пода.
— Така добре ли е?
Тя протегна ръце и той ги пое. Тя сложи ръцете му върху гърдите си и той ги погали, усети как зърната й набъбват.
Тя разкопча ризата му и прокара ръце по гърдите му.
— И ти усещаш същото, Кийт, нали?
— И ти.
Тя притисна гърдите си о неговите, целунаха се. Тя смъкна ризата му и без да спират да се целуват, разкопча и смъкна джинсите си заедно с бикините си. Насочи ръката му между бедрата си и той усети влагата й.
Тя отстъпи назад, седна на леглото и смъкна обувките си, чорапите, джинсите и бикините. После, останала съвършено гола, го загледа и се усмихна.
— Това не е ли сън?
И внезапно се изправи и стремително го прегърна.
— Обичам те.
Той я вдигна и я отнесе на леглото, положи я върху одеялото с крака върху ръба, после се приведе над нея и й целуна по гърдите, по корема, приклекна и прокара език по вътрешната гладка страна на бедрото й и тя разтвори крака, за да го улесни. Ани изпъна гръбнака си и той пъхна длани под полукълбата й и зарови лице още по-дълбоко между бедрата й.
След малко бавно се изправи и свали колана и панталоните си.
Тя лежеше върху леглото и дишаше тежко. Плъзна се назад, намести глава върху възглавницата и го загледа как се съблича. Не откъсваше поглед и от най-малкото му движение. Когато се наведе над нея, тя хвана ръцете му.
Той се плъзна между бедрата й и я целуна по бузата.
— Добре ли ти е?
Тя кимна и го пое в себе си.
Целуваха се нежно, прегръщаха се и се галеха — бавно, сякаш не бързаха за никъде.
Лежаха върху леглото, всеки на страната си, тя зад него, обгърнала го с ръце и крака, вплетена в него като лозница.
— Спиш ли? — Тя го целуна по бузата.
— Не. Мечтая си.
— Аз също. — Тя го прегърна още по-силно и потърка крака по стъпалата му.
— Харесва ми.
— Знам.
Той се обърна към нея и я прегърна.
— Ако знаеш колко пъти съм си мечтала за това…
— Едва ли е било повече от мен.
— Настина ли?
— Да.
— Казах ти, че никога не съм имала връзка, откакто се омъжих. Абсолютно.
— Няма никакво значение.
— За мен има. Много е важно за мен.
— Разбирам.
— Не ти го казвам, та да си мислиш, че трябва да се ожениш за мен. Аз съм вече омъжена. Просто ти казвам, че това има изключително голямо значение за мен. И ако се окаже, че това е краят, аз ще разбера. Това е, което винаги съм желала. Само този път и никога повече.
— Наистина ли го мислиш?
— Не.
Той се засмя.
Тя го погали по косата, после седна в леглото.
— Кажи ми… имал си много жени, знам, но имало ли е друга жена?
— Нищо, за което да си спомня човек. — Той се замисли за момент. — Ще ти призная, че никога не успях да те прогоня от главата си. Така че не можах… искам да кажа, нямаше причина да се женя.
Тя дълго остана мълчалива, после каза:
— Може би ако не бях родила деца, щях да цъфна някой ден на прага ти.
— Имаше места и времена, когато нямах дори и праг. Животът ни едва ли щеше да е весел.
— Никой не може да знае. Имаше периоди, когато ти завиждах, времена, когато те считах за мъртъв…
— Съжалявам.
— Няма нищо. — Тя замълча. — Спях с човек, когото не обичам, цели двадесет години. Това е грях. Но повече няма да съгрешавам.
Ненавиждаше се за въпроса си, но беше длъжен да го зададе.