— Пие ми се бира. — Той извади кутия бира и затвори вратата.
Остана до нея няколко секунди, без да отделя поглед от лицето й, после повтори въпроса си:
— Не знаеш кой е?
Тя бързо взе решение.
— О, искаш да кажеш Кийт Ландри.
— Дяволски добре знаеш кого имам предвид.
— Чух, че се е върнал.
— Има си хас да не си чула. Какво още си чула?
— Нищо. Искаш ли десерт?
— Още не съм обядвал. Защо ми е десерт?
— Навън ли ще обядваш?
— Не се ебавай с мен, госпожо, на теб говоря.
— Слушам те, Клиф. Кийт Ландри се върнал в града. И какво от това? Трябва ли да има нещо особено?
— Да, това е въпросът.
— Какво искаш да кажеш?
— Господи, вие шибаните женски наистина знаете как да влудявате мъжете.
— Какво искаш да чуеш от мен, Клиф? Че се е върнал ли? Чух го, както и ти. Защо си ми толкова ядосан?
Двамата се втренчиха един в друг; разбира се, и двамата знаеха отлично защо е ядосан Клиф Бакстър.
— Защо не ми каза, че се е върнал? — попита той.
— Защото дори и не ми беше минало през ума, че може да се е върнал.
— Повдига ми се от лайняната ти уста.
— Не ми говори по такъв начин! — У нея се надигна неподправен гняв, който надви страха й. — Не можеш да ми говориш така. Излизам. — Тя хвърли чашата си в мивката и тръгна към вратата.
Той я сграбчи за рамото, извъртя я към себе си и я стисна за ръцете.
— Няма да ходиш никъде.
— Стига! Спри! Пусни ме!
Той я пусна и се дръпна от нея.
— Добре… съжалявам. Добре, само се успокой. Хайде, седни. Исках само да си поговорим.
Тя изобщо не му хвана вяра, но неохотно се съгласи.
Бакстър седна срещу нея и завъртя кутията бира в ръцете си.
— Добре… — произнесе накрая той. — Знаеш ме какъв съм. Понякога просто ставам ревнив. И започвам да си мисля за стария ти приятел, който се е върнал в града, и разбирам, че още не се е оженил, и просто нещо ми притъмнява пред очите. Би трябвало да си щастлива, като виждаш колко много означаваш за мен. Нали?
Тя се замисли над няколко саркастични отговора, които мигновено биха го изкарали от релсите, но вместо това каза:
— Разбирам. Но аз наистина не искам да разговаряме на тази тема. Няма за какво да говорим.
— Добре, но ти виждаш колко много ме притеснява тази работа.
— Не би трябвало.
— Защо не би трябвало? Искаш да кажеш, че в отсрещната къща идва един мъж, който е чукал жена ми, и аз трябва да си свиркам ли?
— Клиф… виж, каквото и да ти кажа, все ще се ядосаш. Ако кажа, че не давам пет пари, че живее в отсрещната къща, ти ще ме разбереш накриво. Ако пък кажа, че се вълнувам, че той живее отсреща…
Бакстър удари с юмрук по масата и Ани подскочи.
— Ти си се чукала с тоя педал цели шест години! И всичко, което имаш да кажеш, е, че аз не би трябвало дори и да се тревожа, че живее отсреща. Какво би станало, ако някоя от старите ми приятелки се настани да живее срещу нас? Как ще ти се хареса, а?
Прииска й се да му напомни, че той има обичай да й сочи старите си приятелки и че единственото нещо, което тя изпитва в този момент, е съжаление към тях.
— Предполагам, че това наистина ще ме разтревожи — отвърна вместо това тя.
— Дяволски си права!
— Моля те, не викай. Знам, че си ядосан, но…
— Помниш ли Синди Норт? Шибах я цяла година преди да тръгна с теб. Какво би казала, ако се преместеше да живее срещу нас, плюс това още не е омъжена? Това нямаше ли да ти вдигне кръвното?
— Разбира се.
— А аз значи не трябва да съм ядосан, така ли?
— Не съм казала това. Просто те моля да не ми викаш. Не съм направила нищо.
— Но със сигурност не би имала нищо против да направиш.
— Клиф, не съм казвала такова нещо.
— Спомняш си хубавките дни, прекарани с него, нали?
— Не си спомням нищо. Онова беше преди цели двадесет години.
Той беше почти изненадан от изминалото време.
— Но когато чу, че се е върнал, веднага се размечта за ония чуканици на млади години, нали? Къде се шибаше с него? В хамбара ли? Или му духаше в колата?
Тя се изправи, но той се пресегна през масата, сграбчи я за колана и я накара отново да седне.
Ани беше уплашена, но не за себе си. Тя можеше да се справи с него, но трябваше да предупреди Кийт, че Клиф започва да губи разума си.