След малко една кола превали гребена и се заспуска през високата трева към езерото. Обаче не беше линкълн, а форд, от онези, които спенсървилската полиция използваше за работни автомобили с и без маркировка, закупувани без съмнение от „Бакстър Мотърс“.
Колата без видими полицейски знаци спря до калната ивица на брега и Кийт вдигна бинокъла. Вратата се отвори и слезе Ани, облечена в червена пола и бяла блуза. За момент остана до отворената врата, огледа се, после притвори вратата.
Тръгна покрай водата с комат хляб в ръка. Кийт я наблюдаваше как разсеяно хвърля на птиците. Цяла дузина патици и гъски заплуваха към люшкащия се по водата хляб. Ани не ги гледаше, а хвърляше погледи ту през лявото си, ту през дясното си рамо.
Кийт изчака още няколко минути, после излезе от прикритието на дърветата и тръгна към нея.
Тя го зърна, хвърли във водата останалия хляб и забърза към него.
Беше развълнувана, но не и уплашена. Усмихна се и последните десетина метра затича към него и буквално се хвърли в обятията му.
— Здравейте, господин Ландри.
Целунаха се, после тя го хвана за ръцете.
— Толкова е хубаво да те видя. — Погледна стърчащото над рамото му дуло на карабината. — Може би не ти е нужна.
— Излязох да пострелям малко вреден дивеч. Ела да влезем сред дърветата.
Тръгнаха ръка за ръка покрай брега. Тя няколко пъти погледна назад.
— Май не ме проследиха — каза тя. — Тази сутрин закарах линкълна в „Бакстър Мотърс“ и казах, че има нещо на двигателя. Дадоха ми оборотна кола. Дяволският му линкълн стърчи като рог на челото ми всеки път щом изляза с него. Сигурно точно това беше причината бащата на Бакстър да ми го подари.
— Струва ми се, че доста си миткала, драга моя — захили се той.
— Не, сър, но сега вече сериозно се замислих как да го правя. А ти, умнико? „Остави вратата отворена, ако те следят.“
— Това ми беше занаят. А пък хобито ми беше тенис. Леля Луиз ли нещо оплете конците?
— Нещо такова. Но не беше нейна вината. Клиф счел за необходимо да се отбие до нея и да я види, и кой знае защо, му изтърсила, че съм вечеряла с нея, и той ме попита какво ми била приготвила леля ми.
— Дяволът е в подробностите.
— Нищо чудно. Просто не ме бива в тия игри, Кийт. А той и без това си е подозрителен. Винаги е бил такъв. А този път с пълно право.
Стигнаха дърветата и тръгнаха по брега на потока. Сенките им предлагаха прохлада; есента вече бе започнала да размахва жълто-кафявата си четка. Кийт открай време бе обичал есента в родния си край, дърветата в крещяща гама, шишарките и кедрите, ловния сезон и жътвата. Никъде по света не бе успял да зърне подобна гледка и мисълта за дома винаги му навяваше повече спомена за есента, отколкото за лятото.
Ани го потупа по рамото и му посочи напред.
— Това твоят кон ли е?
— Това е оборотен кон. На Дженкинс от другата страна на пътя.
— Значи така си дошъл дотук. Още ли те следят?
— Може би. Днес специално не ми се занимава с тях.
— Не можеш ли да извадиш някакво решение на съда или нещо подобно?
— Подобно внимание донякъде ме ласкае.
— А мен — никак. — Ани приближи кобилата и я потупа по врата. — Хубаво животно. Навремето яздехме. Помниш ли?
— Спомням си. А ти още ли яздиш?
— Не. Но би ми се искало. — Тя изу обувките си и смъкна чорапогащника си, после хвана юздите и поведе кобилата да пие от потока. — Жадна е.
Кийт свали от рамото си карабината и бинокъла и ги подпря на един дънер. Седна на едно повалено дърво и я загледа.
— Хранена ли е? — попита го Ани.
— Нахраних я някъде към седем. Мен обаче още никой не ме е нахранил.
Тя се изсмя.
— Ергените сте толкова смотани. Само да ви отмести човек чинията на два пръста и ще изпукате гладни. Кой се грижеше за теб през всички тия години?
— Чичо ми и „Амекс“.
Тя му хвърли поглед, докато връщаше кобилата и я връзваше за дървото.
— Хубав живот ли прекара, Кийт?
— Хубав.
— Аз също, въпреки брака си. Научих се как да извличам удоволствие от други неща.
— Винаги си успявала да откриеш нещо добро във всяка ситуация. А аз винаги виждах само лошото.
— Невинаги. Ти действаше далеч по-цинично, отколкото всъщност изглеждаше.
— Добре си ме опознала.
— Достатъчно добре. — Все още боса, тя закрачи към него и легна на тревата с крака в скута му. — Измръзнаха.