— Благодаря ти. Сега се чувствам по-добре — проговори тя.
— Аз също.
— Вече не те ненавиждам.
— Може би само малко.
— Не, не те ненавиждам. Ядосана съм на себе си.
— Аз също. Но мисля, че можем да простим на себе си, ако този път постъпим както трябва.
— Сигурен ли си, че още не си ми ядосан? Искам да кажа за начина, по който постъпих с теб, когато замина, и задето се омъжих за Клиф?
— Вярно, бях ти ядосан. Знаеш го. Но с течение на времето взех да проумявам някои неща. Искам да кажа, ние никога не си писахме за това, но самият акт на кореспонденция и поддържането на връзка беше начин да си кажем взаимно, че сме допуснали грешка, че и двамата съжаляваме за случилото се и че се извиняваме един на друг, че си опрощаваме взаимно простъпките, и все още се обичаме, без да произнасяме думите: „Съжалявам, прости ми, аз те обичам“. Радвам се, че повдигна темата. Щастлив съм, че можеш да разговаряш с мен.
— Щастлива съм. Ти си първият мъж, когото нарекох копеле… е, откакто ти… тогава обядва в столовата с онази дребна кучка, как й беше името…
— Карън Уайдър.
— Копеле! — изсмя се тя.
Дълго време не откъсваха поглед от ромолящата вода и си мислеха за свои неща.
— Тук е красиво и тихо — проговоря тя след време. — Навремето водех децата тук да ловят риба на езерото. Учех ги как да се пързалят с кънки. Мисля, че ще ги харесаш. Метнали са се на мен.
— Това е хубаво.
— Те всъщност вече не са деца, нали? Те са зрели хора.
— Значи се справят по-добре от нас с живота. Ние не искаме да узреем.
— Ние пораснахме. Искам отново да съм дете.
— Че защо да не бъдеш? Избери възрастта, която най-много ти харесва, и се придържай към нея. Това е новото ми мото.
— Добре, двайсет и една — засмя се тя.
— Е, ами че ти имаш тялото на двайсет и една годишна.
— Забелязал си го. Всичките ми размери са каквито бяха в колежа. Аз съм много суетна, що се отнася до външния ми вид. Изключително придирчива.
— Добре. И аз съм същият. Между другото, онази нощ изглеждаше страхотно в джинсите. Как си се приготвила за днешния ден?
— Ами… той винаги ме кара да се обличам, когато ходя в града. Нямам правото дори да се покажа по бански костюм на градския плаж. Веднъж дойде до гимназията, където бях на урок по аеробика, и само като видя какво съм облякла за часа в смесения клас, направо превъртя, та оттогава си правя упражненията вече само у дома. Извинявай. Не беше необходимо да ти го казвам.
— А позволено ли ти е да правиш секс с конник, с когото току-що си се запознала в гората?
— Това случайно е една от най-упоритите ми сексуални фантазии.
— Добре. — Той се изправи и се огледа. — Тук е малко неравно…
— О, бъди изобретателен, Кийт. Ето… можем да го направим на този дънер. — Тя го улови за ръката, свали му ризата и я сложи върху дървото. — Сядай. Не, първо трябва да си свалиш панталоните.
Той свали обувките си и после джинсите си, докато тя през това време разкопчаваше блузата и сутиена си, после си смъкна бикините, без да сваля полата си.
— Не трябва да се събличаме съвсем — някой може да мине. Мога да кажа, че съм дошла да бера гъби и изобщо не те познавам.
— Умна мисъл. Добре… — Той възседна дънера, все още по шорти, и Ани, все още с блузата, сутиена и полата, се хвана за раменете му, разкрачи се и седна върху него. Бръкна под полата си, напипа члена му и го пъхна в себе си.
— Ооооох… толкова ми е хубаво.
Тя го прегърна, а той се хвана здраво с две ръце за дънера и каза:
— Ще паднем.
— И какво от това? — Тя притисна глава към рамото му, без да спира да се движи нагоре-надолу. — Оооо… толкова ми е хубаво… А на теб?
— Чудесно.
— Да не паднеш?
— Няма, държа се здраво.
Тя притисна гърди към неговите, люлееше се бавно върху него, после ускори движенията си и задиша тежко. После внезапно се вкамени и след миг — когато той се изпразни — се отпусна.
Тялото й омекна в ръцете му. Дишането й бавно се успокои.
— Чувствам се като курва — прошепна тя след минута. — Направо е чудесно. Как ще се измъкнем от това положение?
— Ще изчакаме да мине горският. — Той я прегърна и се изправи заедно с нея. Тя се плъзна по тялото му надолу, прегърна го и го целуна. — Страшна си — каза той.