чувстваше виновен поради мотивите си, да не говорим за мислите, които пробягваха през главата му
по време на проповедите.
Кийт се огледа и видя множество хора, коит о познаваше, включително леля си Бети, семействата
Мюлер и Дженкинс, Джени, без приятеля си от четвъртък вечерта, но с две големи деца, и, което
беше интересно, полицейския служител Скенли, неговия познат от игрището зад гимназията и
църковния паркинг - беше със семейството си. Присъстваше и Шери Коларик, която Кийт най-малко
очакваше да зърне тук, където се бе изповя дала пред толкова много хора. Също като него, госпожица
Коларик беше неизказано щастлива, че отец Уилкс не гледа към нея. Все пак отецът направи една
завоалирана забележка по темата, като напомни на всички присъстващи, че жената е по-слабият
съсъд, въвличана повече в изкушение, отколкото самите грешници. Кийт се зачуди как ли б и
прозвучало това във Вашингтон, окръг Колумбия.
Не видя Портърови, но и не бе очаквал да присъстват на службата. Ани пък сигурно беше в „Сейнт
Джон― с грешния си съпруг и Кийт за миг си помисли дали да не отскочи дотам за службата в
единайсет. Обмисли внимателно идеята си и стигна до заключението, че при този развой на нещата
това няма да е много умно от негова страна.
Службата приключи и Кийт слезе по стъпалата пред църквата, където отец Уилкс стискаше ръцете
на всеки присъствал. Кийт обикновено успяваше да избегне тази фамилиарност след църковна
служба, но този път остана в редицата. Стигна до отец Уилкс и двамата си стиснаха ръцете. Старецът
беше истински щастлив да го види.
- Добре дошли у дома, господ ин Ландри. Радвам се, че успяхте да дойдете.
- Благодаря, че ме поканихте, сър. Изпитах наслада от проповедта ви.
- Надявам се да можете да дойдете и следващата седмица. Нашият разговор м и даде храна за
другата проповед.
- За завръщанет о на блуд ния син ли?
- Имах нещо друго наум , господ ин Ланд ри.
- Следващата неделя може да отсъствам от града.
Уилкс се усмихна лукаво.
- Жалко. Тъкм о щях да обсъждам ролята на църква та в обществените дела.
- Добра тема. Може б и ще м и изпратите копие от нея.
- Непременно.
Отново си стиснаха ръцете и Кийт си тръгна. Беше студено, пронизващо утро, северният вятър се
провираше през царевицата и дърветата и събаряше първите есенни листа. Беше изключително ясно и
бялата църква и къщичката на енорийския свещеник, високите люшкащи се брястове, оградата на
гробището и облаците в небето сякаш светеха. Имаше обаче и нещо зловещо, нещо злокобно в
есенния вятър, който бе прогонил лятото и бе превърнал изумруда на зеленината в пурпур и злато.
Колкото и да му се искаше да остане, Кийт изпитваше облекчение, че се маха завинаги от това място.
На паркинга се сблъска с леля си, която му каза колко била щастлива да го види в църквата и после
го покани на вечеря в неделя. Неспособен да измисли някакъв учтив отказ - освен да и каже, че
предпочита да гледа футболния мач по телевизията с кутия бира, което тя по никакъв начин не би
приела за учтиво - той прие.
В уречения час той пристигна в къщата на леля си Бети с бутилка червено бургундско. Леля Бети
дълго разглежда етикета, като сричаше френските думи, а после пъхна виното в хладилника.
Всъщност това нямаше зна чение, защото както се оказа по-късно, тя нямаше тирбушон, и Кийт седна
във всекидневната с чаша леден чай с прекалено много захар в него.
Леля му бе поканила за вечеря и още няколко души, които бе видял на барбекюто на Празника на
труда: другия братовчед на майка му, Зак Хофман, и съпругата на Зак, Хариет, и тяхната пораснала
дъщеря, Лили, и съпруга на Лили, Фред. С Лили и Фред бяха дошли и тримата им малки синове,
чиито имена Кийт не можа да чуе и които бяха прекалено млади, за да настояват теле визорът да се
пусне на футболния мач. Момчетата разочаровани излязоха да играят на двора.
Кийт говореше за незначителни неща, като си даваше сметка, че всички тези хора са обвързани
роднински, и поддържаше разговора, като разиграваше играта „а помниш ли еди-кой си от родата―.
Тази родова игра наист ина намери за интересна.
На вечерята, която се състоеше от традиционното телешко печено, картофено пюре и грах - онази
обичайна за американците храна, която бе изчезнала от столица та преди две десетилетия — Хариет,
която все още бе на вълна „рода―, взе думата.