му беше известно, в Спенсървил нямаше доставка по домовете, а до събота сутринта имаше още много
време. Определено можеше да помоли госпожа Дженкинс или госпожа Мюлер да му купят нещо, но му
хрумна по-добра идея, с която щеше да реши наведнъж три проблема. Вдигна телефона и набра Портърови.
- Тук ФБР. Вие сте арестувани за проповядване на силственото сваляне на правителството на САЩ
- произнесе Кийт , щом чу гласа на Джефри.
- Ами тогава ви трябва жена м и.
- Как си?
- Чудесно. Тъкмо се канех да ти се обадя...
- Свободни ли сте да ми дойдете на гост и за вечеря?
- Разбира се. У вас, така ли?
- Да. Около седем.
- На всяка цена.
- Джефри, направи м и една услуга.
- Веднага.
- Останал съм съвсем без храна, а колата ми не иска да потегли. Б ихте ли донесли всичко за
вечерята?
- Разбира се.
- И вино.
- Няма проблем и.
- Имам нужда и от малко пари.
- Да донесем ли и приборите за вечерята?
- Не, това го имам. Освен това имам следната молба - би ли м и осребрил един чек от хиляда
долара?
- Разбира се. Знаеш ли, отби се един твой приятел...
- Ще ми разкажеш д овечера.
- Не бе, много е интересно...
- Довечера. Благодаря ти. - И той затвори
Ани. Това беше само Ани, ако се съдеше по тона на Джефри. Добре. Значи тя е наред и всичко е
наред. Което му решаваше проблема да разбере дали е добре, ос вен това Портърови щяха да му
донесат храна и пари, което за момента решаваше останалите проблеми. Има ше нещо извънредно
приятно да биеш лошите в тяхната собствена игра, но ако той не се наложеше в тези ситуа ции, тогава
нямаше да може да се измъкне от тях и можеше да открие, че е сбъркал страшно.
Портърови закъсняха с десет минути, което за бивши хипита не беше лошо постижение. Кийт пое
торбата с билки от Гейл, а Джефри пренесе кашон, пълен с пластмасови пакети.
- Сготвих всичко - заяви Гейл. - В противен случай щяхме да изпукаме от глад, докат о стане
манджата. Само трябва да я затоплиш.
- Мисля, че имам печка.
- Каква очарователна къща - каза Гейл още от прага. - Тук ли си пораснал?
- Тук съм роден и отгледан. Още не съм пораснал.
Тя се изсмя. Кийт ги въведе в кухнята. Наредиха хра ната върху масата.
- Хапка надве-натри - каза Гейл.
- Моля?
- В „Ант иох― имат една страхот на закусвалня с доставка по домовете, „Хапка надве-натри.― Всеки
път, когато Гейл я хване мързелът, само ми казва: „Дрънни в „Хапка надве-натри―. Не мисля обаче,
че изпълняват поръчки до Спенсървил.
- Струва си да опита човек. Съжалявам, че ви създавам такива главоболия.
- Няма проблем и - отвърна Гейл. - Ти ни дължеше една вечеря и ние се радваме да ти я доставим.
Джефри се върна до колата за виното.
- Донесохме и кабели със скоб и - каза Гейл. - Колата ти не беше ли нова?
- На колата и няма нищо.
- Аз пък си помислих...
- Ще ви обясня по-късно.
- Ще се опитам да позная. Местното ченге се заяжда е теб.
Кийт започна да слага масата.
- Улуч и.
- Това е отврат ително. Трябва да отвърнеш на удара, Кийт.
- Това е дълга история. Ако сте донесли достатъчно вино, ще ви я разкажа.
- Добре.
Джефри се върна с три бутилки червено вино и Кийт отвори едната и наля три големи водни чаши.
- Кристалния сервиз съм го дал за гравиране. Наздраве.
Чукнаха се, после седнаха на масата.
Пиха, ядоха, разговаряха, но над масата висяха ня колко незададени въпроса. Гейл предаде на
Джефри какво беше казал Кийт за полицията.
- Не можеш да стоиш тук като уловено в капан живот но - възрази Джефри.
-Кога си ял за последен път? - прекъсна го Гейл.
- Като прасе ли ям?
- Кийт , т ова не ти от ива - възкликна Джефри. - Не м ожеш да позволиш на тия тъпи ченгета да те
тероризират.
- Това е дълга история. Я ми кажете - как вървят продажбите на „Искрените признания―?
- Невероят но - отвърна с гордост Джефри. — Вече сме продали петстот ин екзем пляра. Те си ги
предават после от ръка на ръка, така че смело можем да приемем, че са ги прочели поне няколко
хиляди души. Това е много народ за тази малка околия. Мисля, че на нашия човек му запари под
опашката. Всъщност точно това се канех да ти кажа по телефона. Кой мислиш, че цъфна на прага ни
и поиска да си купи екземпляр?
- Кой? - Кийт от пи от винот о си.
- Отгатни.
- Клиф Бакстър.
- Близо - изсмя се Гейл.
- Хайде, казах ти, че е стар твой приятел.
- Ани Бакстър.
- Браво! Побира ли т и го главата?
- Побира го.
- За това се иска голям кураж - каза Гейл и се усмихна на Кийт. - Ани изглежда чудесно.