- Добре.
- Всъщност за жена, ч ийто съпруг се оказва изнудвач, вземач на подкупи и прелюбодеец, тя се
държи доста хладнокръвно, да не кажа радостно.
- Може би си е хванала гадже.
- Това би обяснило настроението и - забеляза Гейл.
- Дадохме и безплатен екзем пляр, разб ира се, и я поканихме да влезе - каза Джефри. - Бях
изненадан, че прие. Прие и да изпие чаша чай. Толкова беше приятно да си кажем някоя дума след
толкова години. Спом нихме си доброто старо време. Казах и, че си се върнал, и тя ми каза, че сте се
засекли пред пощата.
- Точ но така.
- Не ти ли се поразтупа сърч ицето? - захили се Гейл.
- Че как!
- Да ти кажа правичката, няма да се изненадам, ако скоро се замомее - каза Гейл. - Знаеш ли,
почувствах се малко зле. Искам да кажа, никога не сме възнамеря вали да и създаваме семейни
проблеми, но пък това е естественият резултат от онова, което трябваше да направим с него. Което
всъщност той си направи сам.
- Предполагам. Когато пиеш, т рябва и да си плат иш.
- Освен ако не са се разбрали както ние двамата с Джефри. Никой не може да се пръкне насреща ни
и да ни размахва доказателства за изневяра.
- Интересно. Но ако някой от двама ви се влюб и дълбоко в любовника си?
- Ами... - Гейл наист ина се смут и; очевид но нещо подобно вече се бе случвало на единия или на
другия, а може би и на двамата, един, два пъти, много пъти.
- Хората се влюбват от една среща, съвсем случайно. Това всъщност е по -малко вероят но да се
случи със случайни партньори. Любовта има по-малко общи неща със секса, отколкото липсата на
партньор за по-продължително време. Не каза ли, че сърцето ти е забило силно, когато си видял Ани?
Искам да кажа, след двайсет и толкова години между вас все още гори огън. Колко жени си изчукал
след нея?
- Да броим ли и ч ужде нките?
Тя се разсмя.
- А защо ли такъв хубавец кат о теб е останал неже нен?
- Май по-добре да си бях останал гладен.
- Остави го на м ира, Гейл - засмя се Джефри. - Явно тази тема не му е по сърце.
- Правилно - ким на Кийт. - Спенсървилските ченге та тормозят ли ви?
Джефри поклати глава.
- Още не. Нали разб ираш, Гейл все още е градска съветничка. Мисля, че изчакват да минат
изборите, за да си разчистят сметките. Ще видим тогава чии пилци ще се броят.
Кийт изгледа и двамата.
- Междувременно трябва да сте по-т ихи и от тревата. Бакстър е на косъм да изригне.
Гейл и Джефри се спогледаха.
- Внимаваме какво правим - каза Джефри.
- Имате ли оръжие?
- Не - отвърна Джефри. - Ние сме пацифист и. Стре лят по нас, а не ние по тях.
- Имам карабина. Нека ви я дам.
- Не - възрази Джефри. - Няма да я използваме.
- Можете, ако ви е в къщата и някой се опита да...
- Не. Моля те да уважаваш м нението ни, Кийт.
- Добре. Но ако ви потрябва помощ, свиркайте.
- Добре.
Джефри стана и разбърка двете тенджери.
- Супата е готова.
Изядоха супата, после хапнаха зеленчуци с къри и се заловиха с последната бутилка вино.
Кийт направи кафе, а Гейл разви един кейк.
- Хей, за малко да забравя - възкликна Джефри след кейка и кафето, бръкна в джоба си и извади
един плик.
- Ето ти хилядарката.
- Благодаря. - Кийт измъкна от портфейла си чек и го подаде на Джефри, който го погледна и
възкликна:
- Но това е за две хиляд и долара!
- Моята конт рибуция за каузата. Никога до този момент не съм давал пари на комунист и.
- Не можем да ги вземем, Кийт.
- Можете. Парите не ми трябват и искам да направя нещо с тях.
- Можеш да ни пом огнеш, като се присъединиш към нас.
- Бих го направил, но не мога. Защот о си тръгвам.
Никой от двамата не проговори.
- Вижте, приятели, аз ви вярвам и ви об ичам. Освен това м оже да м и потрябва пом ощта ви. Готови
ли сте да чуете една дълга история?
Те кимнаха.
- И така, завърнах се в Спенсървил на стартовата линия, за да видя дали мога от ново да пробягам
разстоянието. Е, човек не може да го направи. Състезанието е приключило, но човек може да се
състезава в ново състезание. Да, знам, че говоря малко със заобикалки. Ще ви го кажа направо:
влюбен съм в Ани и...
Гейл удари с две ръце по масата.
- Знаех си! Видя ли, Джефри, казах ли т и!
- Аз ти казах.
- Мога ли да продължа? Не е толкова лесно. И така, ние си пишехме в продължение на двайсет
години.
- Това м и харесва м ного. Давай! Тя об ича ли те?
- Гейл, успокой се - намеси се Джефри.
- Да, тя ме обича и ще бягаме заедно. Край на историята.
- Дрън-дрън! избухна Гейл. - Направихте ли го вече?