- Това не е съществено... Не, не сме...
- Лъжец. Знаех си. Виждаш ли? Затова и тя се носи, все едно че са и пораснали крила. Попита ни
дали сме разговаряли с теб през последните дни. Това е страхотно! Онази свиня си заслужава
напълно съдбата. О, Кийт, толкова съм щастлива за теб. - Тя се изправи и го целуна, което той вече
очакваше, а Джефри продължи цере монията с ръкостискане.
Кийт изпита леко нетърпение.
- И така, с т ова отговорих на повечето ви въпроси и м исля, че ви дължа обяснение за прич инат а,
поради която не мога да се посветя...
- Виж, та ти вършиш повече, като крадеш съпругата на този негодник.
- В действителност не крада нищо...
- Винаги съм си знаел, че вие двамата пак ще се съберете - каза Джефри. - Кога потегляте?
- Не мога да кажа. Скоро е обаче.
- Можем ли да помогнем с нещо?
- Ами, като за начало, не казвайте и дум ичка по телефона, ако се наложи да разговаряме.
Притеснявам се, че може да подслушват моя или вашия телефон.
- Да, възможно е. Какво още има?
- Нищо. Донесохте парите, като гледам, ще имам хра на поне за още няколко дни, а и Гейл м оже да
си държи ушите и очите отворени в градския съвет.
- Винаги съм с наострени уши. Освен това имам едно ченге, което ми снася информация.
- Добре. Но не му се доверявай повече от необ ход им ото.
- Когато става дума за революция, не вярваме почт и на никого.
- Ясно - ким на Кийт. - Знаете си правилата.
- Значи се покриваш д окато... бягство ли му казваш, щом тя е омъжена?
- Поради липса на по-точ на дума, да. Ще ви дам ключ от къщата и ще ви помоля да я наглеждате.
- Няма проблем и.
- Къде го направихте? Колко път и? Как успя да го уредиш?
- Имаме опит още от гим назията. — Кийт промени темата. - Съпругът и е страшно подозрителен и
страшно го е яд, че се върнах. Гостува ми миналата седмица и си казахме по някоя мила дума. Той
обаче в действителност си няма и представа за истинското състояние на нещата. Даде ми седмица да
се измитам от града и срокът му изтича в петък, но аз още ще съм тук по това време. Може отново да
се навърти наоколо и тогава ще го помоля за няколко дни отсрочка, защото така няма да ми се налага
да го убивам - обещах да не го правя.
Гейл и Джефри бяха зашеметени от забележката му и Кийт ги огледа внимателно.
- Това е много сериозна раб ота. Не е игра. Той е абсолютен психопат на м илиметър от пълния срив.
Внимавайте много. Предложението за оръжието остава в сила.
Известно време и тримата мълчаха. После Джефри се обади.
- Играта загрубява. Мога ли да запаля?
- Давай, пуши.
Джефри извади торбичка и хартии от джоба на ризата си и си сви цигара. Запали с кибрит и я
предложи на Кийт, който отказа, после на Гейл, която също отказа. Той повдигна рамене, отпусна се
на стола и запуши.
- Мислиш ли, че Ани е в безопасност? - попита Гейл.
- Да. Но усещам вибрациите, ако мога да използвам този стар израз, а тези вибрации м и казват , че
хората са доловили нещо; като че ли могат да прехващат сигналите, които се разменят между тази
ферма и Уилямс Стрийт. - Кийт се усмихна. - Не ми духай в лицето, Джефри. Не виждаш ли, че
говоря точно като теб.
- Разбирам - намеси се Гейл. - Искам да кажа, че дори и ние подразбрахме нещичко. Кой друг е
разбрал освен Бакстър?
- О, просто хората. Пасторите, неч ия сестра, ед ни ч удесни стари дами. Сигурно съм параноик, но
съм загрижен, че Бакстър може да попадне на нещо конкретно. Трябва да ви помоля да не говорите и
да не правите нищо, което може да възбуди подозрения. Снишете се по-ниско и от тревата, докато
мине уикендът. Става ли?
- Става.
- Ако планът се провали, м оже да ми потрябва помощта ви.
- Насреща сме.
- Благодаря ви м ного. Хей, Джефри, кой б и си помислил, че от ново ще вечеряме заедно?
Джефри опъна от цигарата и го изгледа.
- Времето е изцерило м ного от старите рани, Кийт. Радвам се, че доживяхме дните, когато наист ина
поумняхме.
- Ако това е увертюра към мъжки откровения, ще изляза на верандата.
- Тя се ч увства застрашена, Кийт - каза Джефри. - Затова са жените, Кийт , за да балансират
динамиката на склещените ни взаимоотношения... и всичко остана ло. Всъщност къде възнамерявате
да заминете? Можем ли да ви гостуваме на вечеря някъде?
- Разбира се. Веднага ще те известя.
- Ще ни липсваш, Кийт — каза Гейл. — Нямаме много приятели т ук.
- Може би ще имате след като отървете града от полицейския му шеф.
- Не съм много сигурна. Но е възможно. Ще се върнете ли някой ден?