- Бих искал, но зависи от това какво ще стане в крайна сметка с Бакстър.
- Така е - съгласи се Джефри. - Във всеки случай не бих ви посъветвал да си търсите кварт ира
някъде на Уилямс Стрийт. - Той се засмя. - Ей, страшно ми се иска да зърна шибаната му мутра,
когато се върне и прочете на бележката на хладилника: „Шибай се отзад, педал!― - Джефри за малко
да се задуши от смях и зауд ря бясно по масата.
Кийт се изправи.
- Нека поседнем на верандата. Прислужницата ще разтреби после.
Седнаха на верандата и загледаха залязващото слънце. Дълго време никой не проговори.
- Какво изум ително нещо, Кийт - проговори Гейл.
- Кое?
- Любовта. Искам да кажа - колежът , хаосът, война та, и десетилет ията, и разстояниет о, и всичко
онова, което ни сервира животът. Ако бях сантиментална, си- гурно щях да се разплача.
22.
В четвъртък сутринта, когато се събуди, Кийт не се чувстваше особено добре и не можеше да
открие причината. После пос тепенно си спомни вечерята с Портърови и виното и раз бра защо има
главоболие.
Стана, отвори прозореца и хладният въздух обля ли цето му. Навън като че ли започваше поредната
слънчева утрин, добър ден за царевицата, но преди жътвата нямаше да е зле да завали поне още
веднъж.
Кийт излезе в коридора по бельо, за да отиде в банята, и се сблъска с Джефри, облечен по същия
начин.
- Не съм добре - каза Джефри.
- Тук ли спа?
- Не, върнах се по гащи да оправя масата.
- Къде е Гейл?
- Отиде да вземе нещо за закуска. Към банята ли си се запът ил?
- Не, влизай пръв. - Кийт си облече халата и слезе по стълбището в кухнята. Наплиска си лицет о на
мивката, изпи един аспирин и почна да прави кафе.
Пред задната врата спря автомобил и в кухнята влезе Гейл. Носеше пакет с покупки.
- Как се чувстваш?
- Добре. - Той седна на масата. Гейл извад и от пакета бут илка порт окалов сок и т ри царевич ни
кейка и каза:
- През целия път до града ме следваше полицейска кола.
Кийт кимна.
- Вече знаят, че между нас има някаква връзка. И ти си в списъка.
- Че аз си бях в списъка още преди теб. - Гейл сед на и наля две чаши сок.
Кийт отпи от чашата си.
- Спряха ли те? - попита той.
- Не, аз ги спрях. Слязох от колата, представих им се като общинска съвет ничка и им казах да
вървят на майната си, за да не им изстинат местата.
- Станала си голяма тежкарка, Гейл. Б и трябвало да опищиш орталъка, че ти нарушават
гражданските права.
- Нямаше да разберат за какво говоря. Плаши ги единствено м исълта, че могат да си изгубят
пистолетите и полицейските значки.
- Да, голем и скапаняци са тези ченгета. И имат кофти шеф.
Тя помълча малко, после попита:
- Сериозно ли приказваше, че искаш да уб иеш Бакстър?
- Не.
Гейл го изгледа внимателно.
- Направо м и изкара ангелите.
- Зная. Иска ми се да реша този проблем пред и да си тръгна, но обещах да не го правя.
- Разбирам. Може ли да те попитам... някога случва ло ли т и се е да... Искам да кажа, пред полагам ,
че във Виетнам...
Кийт не отговори, но въпросът и го накара да се замисли. Да, бе убивал във Виетнам, но това беше
война. През първите години в разузнаването буквално му бяха дали право да убива , но преди да му
връчат пистолета и заглушителя, му бяха разяснили правилата. Имаше само два случая, в които това
му бе позволено: в бой и при самозащита. Всички в Америка имаха абсолютно също то право. При
него обаче то обхващаше и по-неясни възможности, като превантивното убийство — ако чувстваш,
че те заплашват. Имаше и още по-неясни случаи, като правото да убиваш, за да предотвратиш по-
голямо зло, каквото и да е то. Кийт си помисли, че такова зло е Клиф Бакстър, но неговите родители и
деца може би щяха да са на друго мнение. Всичко зависеше от конкретните обстоятелства и никога
не му се беше налагало сам да взима решение, нито да е изпълнител на присъ дата. Тук в Спенсървил
обаче, далеч от всякакви огра ничения и съвети, изборът бе само негов.
- Замислял ли си се, че никога няма да си в безопас ност, докато той е наоколо? - попита тя.
- Струва ми се, че няма да му стиска да действа извън територията си. А ние ще стоим надалеч от
нея.
- Хрумвало ли ти е, че може да излее яростта си върху... хм, да речем, върху семейството на Ани?
- Какво предлагаш, Гейл? Мислех те за пацифистка.
- Джефри е пацифист. Ако някой заплаши живота м и или живота на роднините и приятелите м и,
няма да се поколебая да го убия.