- С какво? С морков ли?
- Не се шегувай. Виж, наист ина се чувствам застрашена и очевидно не мога да ида в полицията. Ще
взема пушката.
- Добре. Ей сега ще я донеса. - Той се изправи, но в този м омент на стълбището се показа Джефри.
- После ще я сложим в багажника на колата ми - каза Гейл на Кийт.
Джефри влезе в кухнята.
- Какво ще слагате в багажника?
- Остатъците от вечерята - отвърна тя.
- Ясно. - Той седна на масата и си взе кейк. - Снощи стана гот ин купон. Радвам се, че най-после
успяхме да отпразнуваме годежа на Ландри и Прентис.
- Някога чудил ли си се какъв щеше да е животът ни без войната и смут овете? - попита Кийт.
- Да, м ислил съм за т ова. Тъп, струва м и се. Като сега. Според мен имахме уникално преживяване.
Да, пострадаха адски много хора, но на повечето ни няма нищо. И сега сме по-добри. - Той замълча,
после прибави: - Моите студенти са ужасно досадни, егоцентрични, нерешителни и безлични.
Господи, те са си чисти републиканци, но се смятат за бунтари. Точно така. Бунтари без кауза.
- Спом няш ли си Б или Марлон? - попита го Кийт.
- Естествено. Побъркан хлапак. Ст радаше от манията да е най-добър приятел на всички. Всъщност
срещах го няколко пъти. Опитвах се да се държа любезно заради едно време, но той е адски досаден.
- Натъкнах се на него в кръчмата на Джон.
- Божичко, Ландри, не б их от ишъл там дори да се изпикая.
- Една вечер ме измъчваше носталгия.
- Е, защо питаш за него?
- Ами, понякога, когат о срещам такива хора, си каз вам, че съм жив само по Божия милост.
- Ако съществуваше такова нещо като „Божия м илост―, нямаше да има хора като него - подхвърли
Гейл.
- Разбирам какво искаш да кажеш, Кийт - отвърна Джефри, - но м исля, че хора като Б или Марлон
винаги са били прецаканите.
- И все пак...
- Да, ние също сме неудачници, но правим каквото можем. - Той се замисли за м иг. - Ние се
измъкнахме от онова блато, Кийт, двамата с теб и още неколцина други. Не сме родени фрашкани с
пари като Бакстърови, нито пък произхождаме от учени родове като Прентис. Твоят старец е фермер,
моят беше железопътен работник. Шейсетте години не са ни прецакали - те ни освободиха от
условностите и класовата структура... И много се чукахме. Знаеш ли, веднъж пресметнах, че навярно
съм се чукал повече, отколкото който и да е член на семейството ми от четирийсет и пета досега.
Мисля, че хората са се чукали много по време на Втората световна война, но не и преди или след
това.
Кийт се усмихна.
- Това да не е някоя от лекциите ти?
- Позна.
- Добре, имали сме страхот ни м омент и. Но както веднъж каза, правили сме и м ного гадни неща. Ти
например ми прати гадно писмо. Няма значение , получавал съм същите писма от абсолютно
непознати хора. Но всич ки дрънкахме само за любов, а вършехме гадости. Аз също. - Кийт замълча за
момент. - Когато получих писмото ти, буквално исках да те убия. И щях да го напра вя, ако беше там.
- Какво да ти кажа? Бяхме млади. Имаше слънчеви бури, Юпитер и Марс бяха застанали в една
линия или нещо подобно, цената на тревата падна и всички се чалнахме. Ако не се беше случило,
снощи двамата с теб щяхме да сме в кръчмата и да се жалваме от цените на селскостопанс ката
продукция и заплатите в железниците. А ако не беше ходил във Виетнам, Били Марлон можеше да е
собственик на кръчмата и общински съветник. Господи, не зная. - Той отхапа от кейка и продължи: -
Ние сме такива, каквито сме, отчасти заради ге ните си, отчасти заради културата ни, отчасти заради
звездите и най-вече заради миналото си. Ти, аз, Клиф Бакстър, Ани Прентис и Били Марлон. Родени
сме в един и същ родилен дом с разлика от по една година. Не зная отговора на нито един от
въпросите.
- Аз също. Ще те помоля за още ед на услуга. След като си тръгна, виж дали можеш да направиш
нещо за Марлон. Живее във фермата на Каули на шосе осем. Опитай се да уредиш да го приемат в
болница за ветерани.
- Разбира се. Ти си добър ч овек.
- Само внимавай да не се разчуе.
- Сигурно изпитваш смесени ч увства - каза Гейл. - За пръв път няма да живееш сам. Развълнуван ли
си, или те е шубе?
- И двете.
Когато закусиха, Гейл попита Кийт дали има нова четка за зъби.
- Все ще ти намеря нещо. Ела горе.
Качиха се в стаята му. Той отвори гардероба.
Гейл погледна униформите, бронираната жилетка и останалите дреболии на служба, изискваща
много аксесоари.
- С какво т очно се занимаваш?
- С това-онова. - Кийт извад и полуавтомат ичната пушка М-16. - Прекарал съм двайсет и пет години