Адеър се усмихна.
- Е, знач и си се настанил тук?
-Да.
- Колко струва такова място?
- Не зная... четирист отин акра, къща, стопанска сгра да, малко техника... може би четирист от ин
хиляди.
- Не думай! Звуч и доста добре. Но ферм ите на онези господа около Вашингтон вървят по м илион.
Кийт не смяташе, че Чарли Адеър е дошъл в окръг Спенсър, за да обсъждат ценат а на земята, и
попита:
- Сега ли прист игаш?
- Да, взех ранен полет до Кълъмбъс и наех кола. Пътищата ви са добри. Открих те почти без
проблеми. Полицията знаеше къде си.
- Тук всички се познават.
- Разбирам. Позагорял си - отбеляза Чарли. - И си поотслаб нал.
- Във фермата има доста работа.
- Сигурно. - Той се протегна. - Искаш ли да се поразходим? Полетът беше продължителен,
шофирането също.
- Естествено. Ще ти покажа фермата.
Обиколиха двора и Чарли прояви престорен интерес към всичко, докато Кийт се преструваше, че
му е интересно да го развежда.
- И всичко това е твое, така ли? - попита Чарли.
- Не. На родителите м и е.
- Но ти ще го наследиш, нали?
- Имам брат и сестра и в този окръг не се спазва пра вото на първородния, така че някой ден ще се
наложи да си го поделим.
- С други дум и, ако ед ин от вас иска да се занимава с фермерство, ще трябва да купи имота от
другите двама.
- Понякога се случва. Поне пред и беше така. Сега наследниците обикновено продават всичко на
голяма компания, взимат парите и бягат.
- Жалко. Точ но това погубва семейните ферми. Плюс данъците, разбира се.
- Ако фермата остане в семейството, няма данъци.
- Наист ина ли? Онези задници в Конгреса поне това са го решили какт о трябва.
- Да.
Навлязоха в царевицата и тръгнаха между редовете.
- Ето откъде идвал корнфлейксът ми - каза Чарли.
- Хората обичат сладката царевица. Фермерите не я сеят много, но се бере най-вече на ръка някъде
към август.
- И аз да науча нещо ново. Ти ли си сял всичко това?
- Не, Чарли, царевицата се сее през май. Аз прист игнах през август. Нали не м ислиш, че може да
порасне толкова само за два месеца?
- Нямам представа. Значи това не е твое, така ли?
- Земята е моя. Дал съм я под аренда.
- Ясно. С царевица ли т и плащат , или с пари?
- С пари. - Кийт се насоч и към инд ианската надгроб- на могила и двамата се изкачиха на върха й.
Чарли погледна към нивите.
- Това е сърцето на тази страна, Кийт. Онова, което защитавахме през всички тези години. Липсва
ли ти работата?
- Не.
Чарли извади от джоба на сакото си пакет цигари.
- Може ли да запаля тук?
- Защо не?
Той издуха дима във въздуха и посочи към далечина та.
- Какво расте ето там?
- Соя.
- За соев сос ли?
- Аха. Наблизо има японски консервен комб инат.
- Искаш да кажеш, че тук има японци?
- Защо не? Нали не могат да пренесат един милион акра американска селскостопанска земя в
Япония.
- Това е... страшно.
- Не ставай ксенофоб.
- Е, това си върви с работата. - Известно време Чарли пушеше мълчаливо, после каза:
- Искат да се върнеш.
Кийт вече го знаеше и каза само:
- Не.
- Пратиха ме да те взема.
- Те ми казаха да се махна. Затова се върни и им предай, че съм ги послушал.
- Не ме затруднявай, Кийт. Полетът беше тежък. Наредиха ми да не се връщам без теб.
- Виж, Чарли, не може да те изхвърлят и после да си променят решението.
- Могат всичко. Но освен това искат да ти се извинят за неудобствата, които може да ти е
причинило това. Действали са прибързано, без да обмислят положението на Изток. Нали си спомняш
къде е това? Е, ще приемеш ли извинението им?
- Разбира се. Довиждане. Кога е обрат ният ти полет?
- Предлагат ти граждански договор за пет години. Ще получиш право на пълна пенсия.
- Не.
- И повишение. Военно повишение. Генерал. Как ти звуч и това, полковник?
- Не си преценил времето.
- Предложението ид ва от Белия дом , Кийт. Може да си следващият Александър Хейг. Е, той се
смяташе за президент, но в тази работа има такъв потенциал, че наистина можеш да се кандидатираш
за този пост, както хората искаха да направи Хейг. Страната е готова отново да има президент
генерал. Съвсем наскоро прочетох данните от едно тайно гласуване. Помисли си.
- Добре. Дай м и една секунда. Не.
- Всеки иска да стане президент.
- Аз пък искам да съм фермер.
- Тъкмо това е въпросът. На хората ще им хареса. Висок, представителен, честен човек от народа.
Чувал ли си за Цинцинат?
- Аз ти разказах за него.