- Да бе. Та ето какво, род ината ти пак се нуждае от теб. Време е да се изкач иш нагоре и да
престанеш да ровиш лайна.
Кийт не бе сигурен как да приеме тази метафора.
- Знаеш ли - отвърна той, - ако бях президент , първот о нещо, което щях да направя, щеше да е да те
разстрелям.
- Много дребнаво от твоя страна, Кийт. Не подхожда на държавник.
- Стига глупост и, Чарли. Вече се изчерпа.
- Това не са глупост и. Остави тази раб ота с президента. След като приключиш в Белия дом, м ожеш
да се върнеш тук и да се кандидатираш за Конгреса, после да се преместиш във Вашингтон. Най-
доброто от двата свята. Можеш да направиш нещо и за страната си, и за родния си край. - Адеър
смачка цигарата си. — Хайде, ела да се поразходим още малко.
Тръгнаха между царевичните редове.
- Виж, Кийт - каза Чарли, - президентът си е наумил, че иска да работ иш за него. Поне м у дължиш
любезността да му отговориш лично. Така че даже да не искаш тази работа, трябва сам да му кажеш
да се разкара.
- Той м и каза да се разкарам с писмо.
- Не е бил той.
- Няма значение. Ако някой е прецакал нещата, това не е мой проблем. Знаеш, че съм прав.
- Опасно е да си прав, когато правителството греши.
Кийт се закова на място.
- Това заплаха ли е?
- Не. Просто съвет, приятелю.
Продължиха през царевицата.
- Мислиш ли, че догод ина по т ова време тук все още ще т и харесва?
- Ако не ми харесва, ще се преместя.
- Виж, Кийт, можеш да си живееш щастливо тук и да продължаваш да се ядосваш на онези т ипове.
Но след като ти предадох искрените им извинения и едно страхотно предложение, никога повече
няма да намериш покой. Аз ти прецаках и деня, и пенсията. Сега трябва да се справиш с новото
положение.
- Това е новото положение. Тук. Там пред и беше старото положение. Знаеш ли, наистина бях бесен,
но ми мина. Вие ми направихте услуга. Не можете да ме принудите да се върна, така че стига с тези
глупости.
- Хм... нали ти е ясно, че още си в арм ията. Не си носил униформа от пет найсетина години, но си
полковник от запаса, а президентът е главнокомандващ.
- Свържи се с адвоката ми.
- Президентът има право да те вика от време на вре ме. И това време настъпи, приятел.
- Не ми излизай с този номер.
- Добре, ще опитам с друго. Помогни м и. Ела във Вашингтон и им кажи, че Адеър е напра вил
всичко възможно, но че си дошъл лично да им кажеш да се разкарат. Става ли? Зная, че искаш да го
направиш така. Не им дължиш нищо, освен да им го заявиш в лицето. Но на мен ми дължиш някоя и
друга услуга и единственото, за което те моля, за да сме квит , е да дойдеш с мен във Вашингтон.
Тогава аз си измивам ръцете и ти можеш да им кажеш каквото си искаш. Честно, нали?
- Аз... не мога да дойда с теб.
- Длъжник си ми, Кийт. Тук съм, за да те взема, не да те умолявам, заплашвам или придумвам. Да
те взема.
- Виж, Чарли...
- Букурещ. Да не споменавам за кашата в Дамаск.
- Виж, Чарли... има една жена...
- Винаги има жена. Зарад и това едва не ни обезглавиха в Дамаск.
- Тук има една жена...
- Тук ли? Господи, приятел, та ти си тук от няма и два месеца!
- Тя е от едно време. Нали знаеш, от гимназията и колежа. Може и да съм ти споменавал за нея в
пристъп на сантименталност.
- А... да. Да, споменавал си ми. Разбирам. - Той се замисли за м иг, после попита: - Омъжена ли е?
Кийт кимна.
- Е, в това не можем да ти помогнем. - Чарли м у намигна. - Но ще изм ислим нещо.
- Вече съм се погрижил, благодаря.
Върнаха се в двора и Адеър седна на малкия градинс ки трактор.
- Може ли да запаля до това нещо?
- Да. Обикновен тракт ор. Не е самолет.
- Ясно. - Той запали вт ора цигара и кат о че ли се замисли. Накрая каза: - Не виждам какъв е
проблемът.
- Тя е омъжена. Как т и се струва президентски съветник, който живее с омъжена жена?
- Ще и уредим развод.
- Това ще от неме години.
- Можем да понат иснем тук-там.
- Не, не можете. Само си м ислите, че можете, но не е така. В тази страна си има закони.
- Знам. Е, имаш ли намерение скоро да се събереш с нея?
- Да. Съвсем скоро.
- Тогава ще и намерим самостоятелен апартамент във Вашингтон. Защо правиш толкова голям
въпрос от това?
- Чарли, нашите намерения изоб що не са такива. Не съм чак толкова важен за световния мир.
Светът спокойно ще се оправи и без моите съвети. Опасността отмина. Аз изпълних дълга си. Сега
искам да си живея живота.
- Това е чудесно. Напълно те разб ирам. Знаеш ли, можеш и да си живееш живота, и да направиш