училищна собственост. Попречил на полицаи да изпълнят задълженията си на някакъв паркинг.
Заплахи, тормоз... какво още? Май това е всичко. Каза, че разговарял с теб за противообщественото
ти поведение, но че ти си се държал грубо. Препоръча ми да не те взимаме на работа. Освен това
подхвърли, че някой трябвало да провери дали изобщо заслужаваш държавна пенсия. Струва ми се,
че не те харесва.
- В гим назията постоянно се дърлехме.
- Нима? Има още нещо. Каза ми, че се опитал да провери вашингтонската регист рация на колата ти
чрез Бюрото по превозните средства, но че ти не си фигури рал там. И това вече ме накара да се
заинтересувам от господин Бакстър. - Той пусна фаса си в чашата. - Какво става, Кийт? Отдавна би
трябвало да сме приключили с гимназиалните си вражди.
- Да? Ами тогава cherchez la femme, ум нико.
- Аха.
- Може ли да си взема една цигара?
- Естествено. - Чарли м у подаде пакета и запалката, после попита: - Нали не ч укаш щерката на
полицейския началник?
Кийт запали и издиша дима.
- Не. Жена му.
- Ясно. Жената с главно Ж. Мислех си, че си дошъл тук да си почиваш.
- Нали ти обясних, това е стара история.
- Да. Много романт ично. И си полудял от любов, така ли?
- Навярно.
- Е, можем да интегрираме тази сит уация в уравне нието.
- Говори разбрано.
- Добре. Имаш ли намерение да избягаш с нея?
- Да.
- Кога?
- В събота сутринта.
- Можеш ли да го поотложиш?
- Не. Започва да става напечено.
- Ясно. Знач и затова си пъхнал този патлак под риза та си.
Кийт не отговори.
- Съпругът знае ли? - попита Чарли.
- Не. Ако знаеше, тук вече щеше да бушува пожар. - Кийт замълча, после прибави: - З нае, че с жена
му сме били гаджета. И това не му харесва. Даде ми срок до утре да напусна града.
- Ще го уб иеш ли?
- Не. Обещах на жена му. Имат две деца. В колежа.
- Е, той им е бил баща доста време. Хубави спомени, застраховка живот , платено обучение...
- Не си прави шега с уб ийството, Чарли. Вече прик лючих с това.
- Премахване. Ако не използваш терм ина „уб ийст во―, спокойно можеш да си правиш майтап. Нима
животът ти няма да е по-лесен, ако този тип се самоубие или загине при катастрофа? Той не м и
хареса.
- Но не отговаря на нашите изисквания за премахва не.
- Заплашвал ли те е с физическа разправа?
- Нещо такова.
- Тогава действай. Параграф пети от правилника за премахване.
- Първата заповед. От Стария Завет.
- Тук ме хвана. Виж, прави каквото знаеш. Всъщност, ако дойдеш да живееш във Вашингт он,
всичко ще е наред. Столицата ще и хареса.
- Не и ако живее там пет год ини. Тя е селско момиче, Чарли.
- С удоволствие ще се запозная с нея.
- Естествено. - Кийт угаси цигарата си.
- Ти ще се върнеш с мен със самолета в два и пет найсет - каза Чарли, - З наеш го, нали?
- За пръв път чувам за такова нещо.
- Няма начин да се измъкнеш, К ийт. Повярвай м и. Но предпоч итам да го направиш като услуга към
мен. Не защото си ми длъжник, а така, че да остане аз да ти дължа услуга.
- Предпоч итам да чистя лайната в обора.
- Но ще дойдеш във Вашингтон, за да ме спасиш. Не мога да се върна и да доклад вам на м инистъра
на отбраната, че не съм успял да те уговоря. Господи, това ще означава през следващите пет години
да броя радарните пиукания в Исландия. И жена ми ще избяга с някого като теб.
- Стига вече. - Кийт помълча малко, после каза: - Повече разчитат на верността ни един към друг,
отколкото на верността ни към правителството, нали?
- В последно време с всичко е така.
- Не се ли чувстваш използван?
- Естествено. Използван, под ценен и ненужен. Прав си, опасността премина и ние сме... как се
пееше в оная песничка? „Опасността премина, злото е премахнато, ветеранът е забравен.―
- Точ но така.
- Но какво можем да направим? Ако ни плащат, ще продължаваме да играем играта. - Той погледна
Кийт. - Знаеш ли, приятел, понякога се чувствам като футболист, току-що спечелил страхотна победа.
Другият отбор се е разотишъл, игрището е пусто и ние продължа ваме да играем в мрака без
противник. - Чарли замълча за миг и Кийт осъзна, че вярата на приятеля му също е разколебана. Но
пък с него човек не можеше да е сигурен.
Адеър вдигна поглед.
- Срещата е утре сутрин.
- Всъщност - отвърна Кийт — имах намерение да взема съботния полет за Вашингт он в два и
петнайсет. Не може ли да отложим срещата за понеделник?
- Драги ми господине - с престорено официален тон отвърна Чарли, - утре в единайсет и половина