преди обед имате среща с министъра на отбраната, после точно в единайсет петдесет и пет ще влезете
в Овалния кабинет, за да се ръкувате с президента на Съединените щати. Колкото и да е голямо
желанието на тези двама господа да съобразят графика си с вас, в понеделник може да имат и друг и
задължения.
- Навярно нямаше да е излишно да от правят предва рително предизвестие на цивилен гражданин,
който има всевъзможни конституционни права да не бъде призоваван от...
- Стига, Кийт. Ти си толкова цивилен, колкото съм и аз. И си наясно как е с тези неща. Същото се е
случило и със сър Патрик Спенс.
- С кого?
- С онзи т ип от шотландската балада. Моят род е от Шотландия, а тоя град тук се казва
Спенсървил. Затова се сетих.
- За какво?
- За една шотландска балада. Кралят седи в Дънфърм лин и пие кървавочервенот о си вино. „О, къде
да открия добър моряк, за да командва този мой кораб?― - това е репликата на президента. После :
„Изправи се и заговори възрастен рицар, който седеше до дясното коляно на краля― - това е
министърът на отбраната, който казва: „Сър Патрик Спенс е най-добрият моряк, който плава по
моретата.― Това си ти. После: „Кралят написа официално писмо и лично го подписа, и го прати на сър
Патрик Спенс, който се разхождаше по пясъка.― Тук се намесвам и аз. „Първият ред, който прочете
сър Патрик, го накара гръмко да се засмее, следващият ред, който прочете сър Патрик, заслепи със
сълзи очите му.― Това пак си ти.
- Благодаря т и, Чарли.
- „О, кой м и стори това, кой т уй зло ми прич инява, да ме праща по това време на годината в
открито море? Побързайте, побързайте, моряци мои, добрият ни кораб отплава утре сутрин. ―
Всъщност в два и петнайсет. „О, повече не говори, господарю честити, защото от гибелна буря боя
се.― Та ето как се случват тези неща. И са се случвали така още от памтивека. Кралят си седи, нищо
не прави и внезапно му хрумва някаква идея. И ме пра ща да ти я предам. - Той си погледна
часовника. - Затова побързай, побързай, господин Ландри.
- Какво се е случ ило със сър Патрик Спенс, ако смея да попитам?
- Потънал по време на бурята. - Чарли се изправи. - Добре, можеш да пътуваш така, както си, само
без пистолета. Но моля те, вземи си костюм. В Западното крило няма нужда да преиграваме с
историята за Цинцинат.
- Трябва да се прибера тук най-късно до ут ре вечер.
- Разбира се. Хей, щом в събота ще идвате с приятел ката ти във Вашингт он, двамата с Катрин ще
ви заведем на вечеря. Чичо Сам плаща за всичко. С удоволствие ще се запозная с нея.
- Имам намерение да откажа раб отата.
- Грешка. Ще им кажеш, че искаш да си пом ислиш през уикенда. Че трябва да разговаряш с
годеницата си. Ясно?
- Защо да я замесвам?
- Може би го дължиш на... Как се казва?
- Ани.
- Може би трябва да се посъветваш с нея. Ще я взе мем във Вашингтон, ще я разведем навсякъде и
ще поговорим за всичко. Катрин има опит в тези неща.
- Ани е обикновено селско мом иче. Казах ти, това не е животът, който...
- Жените обичат голем ите градове. Магазини, д обри ресторант и, пак магазини. Къде ще отседнеш?
- Не зная.
- Ще ти запазя стая във „Фор Сизънс―. Джорд жтаун ще и хареса. Прилича на центъра на
Спенсървил. Можеш да и покажеш старите си свърталища. Стой надалеч от „Чадуикс―. Линда още се
навърта там и нямаме нужда от сцени. С нетърпение очаквам уикенда. Давай да се размърдаме.
- Ти си лайнар.
- Известно м и е.
Кийт остави Чарли в кухнята, качи се горе и си събра багажа.
- Когато м и казаха да напусна, ти не ме защит и, Чарли - на път за летището рече Кийт.
Чарли запали цигара.
- Не исках. Ти беше ум орен, приятелю. Сам искаше да си идеш. З наеш го. Защо трябваше да
удължавам мъките ти?
- Какво те кара да смяташ, че вече не съм уморен?
- Не зная. Идеята не беше моя. Според тях ти е останала още енергия. Като при въглеродните
сажди, нали разбираш? Прибавяш малко топлина и получаваш още енергия.
- Интересна аналогия. А какво става с изгорелите сажди?
- Превръщат се в пара и се разпръскват.
23.
Имаха билети за първа класа.
- Да не би на вашингтонското лет ище да ме посрещнат с двайсет и един топовни салюта? - попита
Кийт.
- Разбира се. И с червен килим.
- А духов оркестър?
- Всичко какт о си му е редът. Белият дом урежда нещата както трябва.
Кийт си сложи слушалките и чете през целия полет, за да не му се налага да разговаря с Чарли