- Не, защото исках да т и оставя време да пом ислиш. Направи ли го?
- Да.
- И?
- Ами, снощи обиколих града с такси и се отдадох на дълбок размисъл. Отидох при паметника на
Линкълн, изправих се пред статуята на този велик мъж и го попитах: „Как да постъпя, Ейб?― И ето
какво ми отговори господин Линкълн, Чарли: „Кийт, Вашингтон смърди―.
- А ти какво очакваше да ти каже? Тук са го оч истили. Трябваше да питаш някой друг.
- Кого например? Петдесетте хиляд и, ч иит о имена са на стената на мемориала ли? Струва м и се, че
не би искал да чуеш какво ще ти кажат за Вашингтон.
- Не, не искам.
Автомобилът заобиколи Лафайет Скуеър и се приближи към входа на Западното крило откъм
Седемнайсета улица.
- Виж, Кийт, решениет о си е твое - каза Чарли. - Аз направих каквот о поискаха от мен. Доведох те.
- И изобщо не са те карали да ми предлагаш тази работа, така ли?
- Не. Мислеха си, че ще я посрещнеш с отворени обя тия. Но аз знаех, че няма да стане така.
- И си имал право.
- Тъкмо затова на тази среща може да ми е малко неловко.
- Ще ти прикрия задника.
- Благодаря.
Кийт погледна през прозореца. Точно оттатък Западното крило на Седемнайсета улица се
намираше бившата му служба, старата Централна сграда, стогодишна грамада от гранит и лято
желязо, построена в стил „Втора френска империя―. Хората или я харесваха, или я мразеха. Чувствата
на Кийт бяха смесени. Наскоро възстановеният интериор беше достатъчно пищен, за да е см ущаващ,
особено ако имаш прозорец на някой от горните етажи, който гледа на юг към черните гета.
Сградата беше около четири пъти по-голяма от Белия дом и преди в нея се бяха помещавали
министерствата на отбраната, външните работи и флота. Сега дори не можеше да побере всичк и
служители в Белия дом и там бяха офисите само на висши инстанции като Съвета за национална
сигурност. СНС имаше повече или по-малко консултативни функции към президентството и обобща-
ваше резултатите от разузнавателните сведения, предос тавяни от ЦРУ, Разузнавателното бюро на
министерството на отбраната, за което преди беше работил Кийт, Бюрото за национална сигурност,
занимаващо се предимно с шифроване и разшифроване, Разузнавателната служба на външното
министерство и други шпионски агенции, изобилстващи в и около окръг Колумбия.
Членове на Съвета бяха директорът на ЦРУ, минис търът на отбраната, външният министър,
председателят на Съвета на началник-щабовете и други такива високопоставени служители,
назначени от президента. Това наистина бе елитна група и в дните на Студената война СНС беше
далеч по-важен от кабинета, макар да се предполагаше, че никой не би трябвало да го знае.
Преди няколко години бяха поканили Кийт да напус не Разузнавателното бюро на министерството
на отбраната и да постъпи в СНС. Тази работа не бе толкова опасна, колкото акциите му по света за
РБ, централата на Съвета се намираше по-близо до джорджтаунския му апартамент и той си беше
помислил, че ще му е приятно да работи с цивилни. Както се оказа, опасността м у липсваше и
въпреки че близостта до Белия дом можеше благотворно да въздейства на кариерата му, в други от -
ношения този ход не бе добър.
Сред хората, с които се запозна в СНС, беше полков ник Оливър Норт. Кийт не го познаваше
отблизо, но след като полковник Норт стана известен, полковник Ландри се обезпокои. Според
всички сведения Норт бе добър военен, но за младия полковник работата в цивилна институция явно
беше като в заразно отделение, в което се бе заразил от нещо ужасно. Кийт можеше да си представи
как същото се случва и с него, затова в службата си винаги носеше маска и си миеше ръцете.
И сега искаха да се върне, не в старата сграда, а явно в самия Бял дом.
Стигнаха до портала на Седемнайсета улица и след като ги провериха, продължиха. Шофьорът
спря пред входа и двамата излязоха от линкълна.
На вратата имаше още повече охрана, но този път направо ги въведоха вътре. В малкото фоайе
откриха имената им в списъка с хората, с които президентът имаше срещи. Кийт се подписа и в
графата „Месторабота и длъжност― отбеляза „цивилен, пенсиониран―. Часът бе 11:05.
Често беше идвал в Западното крило на Белия дом, обикновено през малко известния подземен
проход, минаващ под Седемнайсета улица и водещ към Оператив ния център в мазето на сградата.