Няколко пъти се бе качвал и на първия етаж, за да се среща със съветника по въпросите на
националната сигурност от предишния кабинет.
- Господа - каза им служителят, след като Чарли се регистрира, - качете се на асансьора и слезте в
чакалнята. Ще ви повикат.
Малкият асансьор ги отведе в мазето, където ги посрещнаха и ги отведоха в чакалнята.
Помещението беше наскоро мебелирано и обстановката бе уютна и приятна. Имаше телевизор,
настроен на Си Ен Ен, масата до стената беше отрупана с всичко - от кафе до понички или плодове и
кисело мляко за онези, които пазеха здравето си. Нямаше само алкохол и цианкалий.
В чакалнята се мотаеха десетина души, мъже и жени, които Кийт не познаваше. Всички хвърляха
плахи погледи към новодошлите и се опитваха да открият лицата им в пантеона от вашингтонск и
богове за един ден.
Чарли и Кийт се настаниха на столове край една нис ка масичка.
- Искаш ли кафе или нещо друго? - попита Чарли.
- Не, благодаря, шефе.
Приятелят му се усмихна на намека за променената ситуация.
- Виж - каза той, - ако приемеш работата, пряк на чалник ще ти е съветникът по въпросите на
националната сигурност, не аз.
- Мислех си, че аз ще съм съветникът по въпросите на националната сигурност.
- Не, ще работиш за него.
- А кога мога да стана президент?
- Кийт , тази среща малко ме безпокои. Защо не престанеш с глупост ите?
- Естествено. Ще направя няколко лицеви опори. Няма да ми е излишно.
- Адски м и се пуши, но тук не мога да запаля. В какво се превръща това място?
Кийт се огледа. Въпреки приятната мебелировка, това все па к си оставаше подземна стая без
прозорци и имаше типичната атмосфера на всички чакални по света. Някъде от недрата на сградата
се носеше електричес ко бръмчене, което разнасяше студен или горещ въз дух в зависимост от сезона ,
и след отсъствието си от големия град той осъзна, че шумът изобщо не му ха ресва.
Нещо повече, в тази стая имаше някакво надвиснало усещане за сюрреалност, предчувствие за
почти неизбежна гибел, сякаш всички тук очакваха участта си в едно от онези по-неприятни
подземни помещения из страни, в които те застрелват, ако името ти е в списъка за деня.
Кийт бе имал възможност да посети затворническите подземия на Лубянка, бившата централа на
КГБ в Москва, превърнала се в нещо като туристическа атракция за отбрани някогашни врагове на
покойната съветска държава, като самия него. На мястото на килиите имаше канцеларски помещения ,
но Кийт си представи, че са го хвърлили в стария затвор, чу писъците на изтеза вани мъже и жени и
изстрела, отекнал в дъното на коридора, където според обясненията на водача му бяха застрелвали
затворниците в тила.
Чакалнята в Западното крило на Белия дом беше съвсем различна, разбира се - тук имаше кисело
мляко и по телевизията предаваха световни новини, — но очакването да бъдеш повикан от
правителството бе същото. Нямаше значение за какво викат името ти, а само, че го викат.
В този момент Кийт реши, че не иска повече да чака да викат името му. Бяха го направили преди
двайсет и пет години и той се беше отзовал. Направиха го предния ден и той се отзова. Щяха да го
повикат и днес, но положението вече бе друго.
Вратата се отвори и друг служител каза:
- Полковник Ландри, господ ин Адеър, моля, елате с мен.
Двамата се изправиха и последваха младия мъж до асансьора. Качиха се във фоайето и той ги
отведе до Правителствената зала в източния край на крилото, почука на вратата, отвори я и ги въведе
вътре. Там ги посрещна Тед Стансфийлд.
- Тед, нали си спом няш Кийт? - попита Чарли.
- Разбира се. - Ръкуваха се и Стансфийлд каза: - - Радвам се, че успяхте да дойдете.
- Благодаря, че ме поканихте.
- Заповядайте, сед нете. — Той посоч и два стола до дългата маса от тъмно дърво, на коят о
заседаваше кабинетът.
Правителствената зала, Кийт го знаеше, се използва ше за всевъзможни срещи. Всъщност тук
водеха различни хора, за да ги впечатлят или сплашат. Някога полковник Кийт Ландри беше останал
впечатлен, но никога не се бе страхувал. Сега се чувстваше отегчен и неспокоен.
Той погледна заместник-министъра, четирийсетинагодишен мъж, излъскан и самодоволен.
- Министърът малко закъснява - каза Стансфийлд. — Предишният ви началник генерал Уот кинс
също ще дойде, както и полковник Чандлър, който в момента из пълнява длъжността заместник на
съветника по въпросите на националната сигурност.