- Господин Ядзински също ли ще присъства? - използва името на самия съветник Кийт, макар че в
официален Вашингтон за най-висшите персони се говореше с длъжността им, например
„президентът―, „министърът на отбраната― и така нататък, сякаш от смъртни се бяха превърнали в
божества, например „Богът на войната скоро ще дойде при нас―. Но пък за най-нископоставените
също се говореше така, например „портиерът―.
- Съветникът по въпросите на националната сигурност ще дойде, ако има възможност - отвърна
Стансфийлд.
- Значи всички малко закъсняват, така ли?
- Ами, да. Да ви поръчам ли нещо?
- Не, благодаря.
Зачакаха. Подхванаха общ разговор, като внимаваха да не засягат теми, които по-късно биха
изисквали някой от тях да каже „Преди да пристигнете, господине, с господин Ландри обсъдихме
този въпрос и той ме информира, че― или нещо подобно.
- Е, хареса ли ви краткият ви от пуск? - попита Стансфийлд.
Вместо да сложи край на целия маскарад - всъщност заради Чарли - Кийт отвърна само:
- Да.
- С какво се занимавахте?
- Върнах се в род ния си град и потърсих някогашната си приятелка.
Заместник-министърът се усмихна.
- Наист ина ли? И от ново запалихте стария пламък?
- Да.
- О, това е много интересно, Кийт. Имате ли някакви планове?
- Да. Всъщност утре ще я доведа във Вашингт он.
- Прекрасно. Защо не я довед охте още днес?
- Съпругът и ще отсъства от града чак утре.
Кийт усети, че Чарли го рита под масата в същия момент, в който идиотската усмивка на
Стансфийлд угасна.
- Чарли каза, че нямало да има проблем — прибави т ой.
- Ами... предполагам...
- Въпросната дама е в процес на развод - намеси се Чарли.
- Аха.
Кийт остави забележката без коментар.
Вратата се отвори и в залата влезе генерал Уоткинс в цивилно облекло, следван от друг цивилен, в
когото Кийт разпозна полковник Чандлър, макар че почти не беше имал възможност да разговаря с
него.
Чарли се изправи, Тед Стансфийлд също, въпреки че като цивилни не бяха задължени да го правят.
Кийт не бе сигурен дали да ги последва, но все пак стана и се ръкува.
- Добре изглеждаш, Кийт - каза генерал Уоткинс. - Поч ивката ти се е отразила добре. Готов ли си
пак да скочиш на коня?
- Падането беше много неприят но, господ ин генерал.
- Още една прич ина от ново да се качиш на седлото.
Кийт знаеше, че Уоткинс ще го каже, но сам си бе виновен, че му е дал повод с безсмисления си
отговор. Нямаше представа още колко уклончиви и празни отговори ще успее да измисли преди да
стигнат до основния въпрос.
- Навярно си спом няте Дик Чанд лър, когото ще заместите - каза му Тед Стансфийлд. - Полковник
Чандлър ще се заеме с по-големи и по-приятни неща в Пентагона.
Ландри и Чандлър се ръкуваха. Чандлър изглеждаше облекчен, че вижда заместника си, помисли
си Кийт — а може би просто си въобразяваше.
Перспективата да работят в Белия дом не блазнеше повечето военни, той го знаеше, но в мирно
време беше трудно да се измъкнеш от това място, без да навредиш на кариерата си. По време на
война бе малко по-лесно — записваш се доброволец за фронта и те убиват.
Всички останаха прави в очакване на министъра на отбраната. Разговорът вървеше неловко. Ако се
проточеха, общите теми не бяха подходящи в Западното крило, а сериозните въпроси като влошената
обстановка в бившия Съветски съюз криеха много капани, защото по-късно думите ти можеха да се
изтълкуват в официален контекст и да се използват срещу теб. Тед Стансфийлд спаси положението
като заговори за нова президентска заповед, която наскоро прочел и която изяснявала пре дишна
заповед, свързана с досадния проблем кой на кого да докладва.
Кийт превключваше каналите, но фоновите смущения му напомниха за организационната схема на
разузнавателната общност. Съветът за национална сигурност, в който беше работил, се оглавяваше от
президентския съветник по въпросите на националната сигурност Едуард Ядзински. И сега му
предлагаха да стане негов заместник или военна свръзка с известно отношение към министъра на
отбраната, когото в момента очакваха.
Тази организационна схема имаше всички онези стройно подредени квадрати и триъгълници, някак
си свързани със заплетени линии, които никога не се пресичаха и приличаха на електронен модел на
ядрена подводница. За разлика от подводницата обаче, която тряб ваше да се подчинява на научните