Произнесе „Западното крило―, сякаш казваше „От дясната страна на Господ―. И наистина, те се
намираха в седалището на властта, където близостта до нея сама по себе си означаваше власт, на
няколко крачки от Овалния кабинет - където човек буквално можеше да се сблъска в коридора с
президента, - в самия епицентър на международните дела. Не бе от онези служби, каза си Кийт,
където могат да наминат приятелите или семейс твото ти и да пият едно кафе с теб.
- Кабинетът ми на втория етаж ли ще е, или в мазе то? - попита той.
- В мазето - отвърна полковник Чанд лър.
- Може ли да се вижда небето? Искам да кажа, има ли прозорче?
Чандлър като че ли се обърка.
- Вътрешен е - накрая рече той. - Имате секретарка.
- Ами растения?
Чарли Адеър се насили да се усмихне и обясни на всички:
- Полковник Ландри е прекарал послед ните два месеца във фермата на родителите си и е станал
много чувствителен към природата.
- Колко мило - отбеляза министърът на отбраната, после попита: - Имате ли въпроси към мен,
полковник?
Вече беше започнал да се изправя и гледаше часовника си, така че Кийт отвърна:
- Не, господин м инистър.
Всички станаха.
- Добре - каза м инистърът. - Извинете ме, господа, имам друга среща. - Той погледна Кийт. -
Загубата на генерал Уоткинс е печалба за Белия дом. Желая ви ус пех. - И излезе.
Генерал Уоткинс използва тази възможност, за да каже на Кийт:
- Изненадан съм, че си решил да се върнеш във Вашингтон. Имах чувствот о, че ти е било
предостатъчно.
- Така е.
Генералът го изгледа иронично и прибави:
- Може би новата работа ще ти даде нови сили.
- Когато м и сложат същите пагони като вашите, гос подин генерал - отвърна Кийт , - бихме могли да
си премерим силите в някакво спортно състезание.
Тази забележка не допадна особено много на Уоткинс, но доловил промяната в структурата на
властта, той я остави без коментар.
- Е, господа - каза генералът , - повече не ви т рябвам. И аз имам среща. Приятен ден. - Той погледна
Кийт. - Политиката не е силната ти страна, полковник.
- Благодаря, знам,
Уоткинс излезе и остави Кийт, Чарли Адеър и полковник Чандлър сами в Правителствената зала.
Тъй като повече или по-малко бяха равни по чин, те седнаха, без някой да ги кани. Кийт се настани на
няколко стола от тях.
Чандлър говореше за работата и Кийт отново се замисли. Цялото така наречено съвещание беше
театър, в който министърът на отбраната имаше основната роля. Чарли Адеър играеше Юда, генерал
Уоткинс – козел опущения, полковник Чандлър беше Пилат, а Тед Стансфийлд бе
церемониалмайсторът. Кийт знаеше ролята си, но не произнасяше репликите си както трябва.
Мислите му отново се насочиха към Ани и той се зачуди какво ли би разбрала от всичко това, ако
присъстваше. Както беше казал на Чарли, тя бе селско момиче, но имаше буден интелект и всъщност
в гимназията и колежа имаше по-високи оценки от него. Освен това също като него беше рожба на
популистката традиция на Сред ния запад и ако се намираше в тази зала, Кийт не се съмняваше, че
цялата протоколна надутост би и се сторила отвратителна и че веднага би прозряла празнотата под
нея.
Когато започваше службата си, светът бе по-опасен, но управлението на страната му се струваше
много по-просто. В онези дни имаше хора, които бяха участвали в разгрома на силите на Оста,
всеотдайни слуги на народа, а не свине пред държавната копаня. Сега пенсионираха или гонеха дори
представителите на виетнамското поколение като него. И Кийт изобщо не се вълнуваше какви ще са
новите им заместници.
През следващите пет минути Чандлър описа задълже нията и отговорностите на новата му работа,
като я представи в най-положителна светлина и забрави да спомене за двайсетчасовото работно време
и кризите в страни, чиито часови пояси, празници и уикенди не съответстваха на вашингтонските.
- На вас хареса ли ви? - прекъсна го Кийт.
- Да ми хареса ли? - Полковникът се замисли за м иг, после отвърна: - Тук в Белия дом е много
напрегнато, но работата се отразява благотворно.
- Как нещо т олкова напрегнато може да е благотворно?
- Ами... възможно е. Чувствах, че върша нещо за род ината си, а не за самия себе си.
- Но дали сте работили за доброто на род ината си?
- Мисля, че да. Да. Нищо не е свършило, нали знае те. Все още има адски много лоши типове.
- Да. Навярно новите добри хора ще успеят да се справят с новите лоши т ипове.