- Имаме нужния опит.
- Имаме опит със старите лоши т ипове. Може б и ще успеем да разберем новите реалност и, но
мислим по стария начин. Все пак бихте ли ми препоръчали да приема тази работа?
Чандлър се прокашля и хвърли поглед към Адеър, който махна с ръка, сякаш за да каже: „Отговори
на човека―.
Полковникът се замисли за миг, после отвърна:
- Радвам се, че ги има в досието м и, но не б их поже лал тези последни две години и на най-голем ия
си враг.
- Благодаря ви.
Вратата се отвори и в залата влезе Едуард Ядзински, съветникът на президента по въпросите на
националната сигурност. Тримата се изправиха. Той се ръкува с тях и каза на Кийт:
- Радвам се, че успяхте да дойдете с толкова кратко предизвестие.
- Благодаря ви, господин съвет ник. Аз също.
- Имам друга среща, но исках да си поговорим. Останах впечатлен от опита ви. Търся ч овек като
вас, който да е откровен с мен. Полковник Чандлър гарантира за това. Обичам военните, защото
притежават качествата, които ми трябват.
- Да, господин съветник. - „А също - пом исли си Кийт , - защото нямат полит ически амбиции,
изпълняват заповедите и лесно могат да се прехвърлят на друга работа, вместо да ги уволняват.
„Също като свещениците, призванието на офицера на теория имаше повече тежест от кариерата или
личния му живот.
- Бившите ви колеги говорят хубави неща за вас, полковник. Нали, Чарли?
- Полковник Ландри беше горд ост за службата м и и цялата разузнавателна общност го уважава -
съгласи се Адеър.
- Никога не съм се разбирал с генерал У откинс - от върна на потенциалния си шеф Кийт - и
причиних много неприятности на господин Адеър.
Чарли потръпна, но Ядзински се усмихна.
- Не сте голям дипломат, а? Всъщност аз бях в Пра вителствената зала, когато попитахте външния
министър дали изобщо имаме външна политика. - Той се засмя. - Това ми допада. И ще ви подкрепям,
полковник. Аз съм пряко подчинен на президента, а вие ще сте пря ко подчинен на мен.
Кийт си помисли, че Ядзински наистина може да му хареса и че преди пет-шест години сигурно с
удоволствие би работил за него. Но вече бе прекалено късно.
- Въпре ки прот иворечията м и с господ ин Адеър - от върна той, - аз го смятам за изключ ително
ерудиран, компетентен и всеотдаен човек. - Кийт се зарадва, че е успял да вметне тези думи, но
президентският съветник очевидно не им обърна внимание.
- Полковник Чандлър м оже да отговори на въпросите ви по-добре от мен - каза Ядзински. Той
протегна ръка и Кийт я пое. - Добре дошли в отбора, полковник. - После си погледна часовника. -
Имам друга среща. - И без да пуска ръката му, съветникът попита: - Кога можете да започнете?
- Ами, бих искал да обмисля нещата през уикенда...
- Разбира се. Тогава до понеделник. Полковник Чандлър ще ви покаже кабинета ви.
- Полковник Ландри живее в Охайо, господин съвет ник - каза Чарли.
- Прекрасен щат. Приятен ден, господа. - Ядзински се обърна и излезе от залата.
Кийт си погледна часовника и каза:
- Имам друга среща. Приятен ден, господа.
Чарли се насили да се усмихне и отвърна:
- Имаш среща с президента.
- Трябва да останете в чакалнята, докато ви повикат - прибави Чандлър. После се усм ихна на Кийт.
- Аз нямам друга среща. Тръгвам си. - От иде до вратата, обърна се и каза: - Ако се спуснете по
стълбището, лесно ще намерите кабинета ми. Оставих ви номера си, ако имате някакви въпроси. -
После излезе и макар че Кийт не чу думата „будала―, тя увисна във въздуха.
- Чарли - каза той, - струва ми се, че вече не сме в Спенсървил.
- Какво те кара да смяташ така?
Докато вървяха към вратата, Кийт отвърна:
- Може да се изненадат, ако в понеделник открият кабинета на полковник Чандлър празен.
- Хубаво си пом исли през уикенда. Ядзински е ед ин от ум ните хора в правителствот о. Опитай.
Какво можеш да загубиш?
- Душата си.
Излязоха в коридора и отново слязоха в мазето с малкия асансьор.
- Искаш ли да потърсим каб инета ти? - попита Чарли.
- Не.
Отидоха в чакалнята.
- Струва м и се, че се измъкнах - сякаш на себе си, каза Адеър. - Благодаря за рекламата.
Кийт разгъна някакъв вестник и не отговори.
Чарли внезапно се засмя и попита:
- Е, можеш ли да се прибереш в Охайо, да си събереш багажа, да се върнеш въ в Вашингтон, да си
намериш апартамент, да го мебелираш и в понеделник сутрин да си на работа?
Кийт го погледна над вестника, но не каза нищо.
- Според мен съветникът не знаеше, че ще напускаш Вашингтон. Е, аз нали му казах... може да не