храня в скъпи ресторанти. Накрая обаче всички ще си идем, ще си идат момчетата, опозна ли света по
трудния начин, и домораслите кретени ще завладеят СНС и ще разработят програма за предродилни
грижи за бременни наркоманки, имигрирали от Източна Европа.
- Пак по-добре, отколкото офисите да опустеят.
- Така е. - Чарли допи бренд ит о си и си поръча ново.
Когато се нахраниха, Кийт каза:
- Ще си поръчам такси до „Хей-Адамс―.
- Не, взем и колата и кажи на шофьора да д ойде да ме вземе оттук в пет. Нещо м и се отвори глътка.
Ще си поръчаш ли такси до летището?
- Естествено. - Кийт се изправи. - До ут ре. С нетърпение очаквам да видя Катрин. Винаги м и е
приятно с нея. И с теб, но само понякога.
Чарли с олюляване стана от стола си.
- И аз нямам търпение да се запозная с Ани. — Той замълча, после прибави: - Уговорката за „Фор
Сизънс― си остава. Забавлявай се, не се чувствай задължен и към средата на седмицата напиши
любезен отказ на господин Ядзински. След това си свободен да заминеш за Ев ропа.
- Точ но такъв е планът м и.
Ръкуваха се и Кийт си тръгна. Вече валеше по-силно. Портиерът го придружи до линкълна с чадъра
си. Шофьорът отвори вратата и високо попита:
- Обратно в Белия дом ли, господ ине?
- Не, имам среща с президента в „Хей-Адамс―.
- Да, господине.
Кийт се качи и автомобилът потегли. Този град бе побъркан.
- Побъркан.
- Господине?
- Господин Адеър иска да го вземеш в пет часа.
- Да, господине.
Кийт се отпусна назад и се загледа в чистачките на предното стъкло. С предложенията си за помощ
Чарли, разбира се, се бе опитвал да го накара да се откаже от намерението си да замине. Но
аналогията му с дракона и плъховете беше толкова убедителна, че Кийт не из питваше никакв и
съмнения в правотата на решението си.
Този град го бе прелъстил. Този град бе уличница и всеки път, щом я видеше, докоснеше или
усетеше мириса и, го полазваха тръпки. Беше го накарала да си съблече униформата и го бе чукала,
докато не му остана нищо, и въпреки това всяка минута от преживяването му беше доставяла
невероятно удоволствие. Тя чукаше и други мъже и това още повече го възбуждаше. Знае ше, че е
покварена до мозъка на костите си, безсърдечна и студена. Но бе красива, прелестно облечена и
гримирана, умна и му се усмихваше. Той я обичаше с плътта си, но я мразеше с душата си.
26.
В шест часа Кийт съобщи на рецепцията на „Хей-Адамс―, че зам инава, и от несе чантата си до
вратата.
- Такси, господине?
- Да, моля.
Той зачака под навеса.
- В този дъжд е труд но да се намери такси - каза портиерът.
- Виждам.
- За летището ли?
- Да.
- Полет ите са отложени. Джак минава през крайб ре жието на Вирджиния.
- Моля?
- Ураганът Джак. Няма да ни засегне, но ще се вдигне силен вятър и ще вали проливно цяла нощ.
Проверихте ли полета си, господине?
- Не.
- От Националното или „Дълес―?
- Националното.
Портиерът поклати глава.
- Ако можете, по-добре опитайте от „Дълес―.
Пред хотела спря такси и портиерът отвори вратата. Кийт се качи и каза на шофьора:
- Как е Националното летище?
- Затворено е.
- А „Дълес―?
- Още е отворено.
- Тогава натам.
Пътуването до „Дълес―, обикновено четирийсет и пет минути по магистралата, отне повече от час.
Когато наближиха летището, Кийт не забеляза излитащи или ка цащи самолети.
- Хич не изглежда добре, шефе - каза шофьорът. - Искате ли да се върнем?
- Не.
Мъжът сви рамене и продължи.
- Към „Ю Ес Еър― - рече Кийт.
Стигнаха до залата за заминаващи на „Ю Ес Еър― и той видя опашките, които чакаха за таксита.
Влезе в терминала и провери таблата. Почти всички полети бяха отложени или отменени.
Опита на касите за билети на няколко компании, като търсеше полет за който и да е град в радиус
от сто и петдесет километра около Спенсъ рвил, но не намери нищо.
В седем и половина официално закриха летището до второ нареждане.
Тълпите започнаха да оредяват. Някои хора си тръгваха, други се настаняваха по седалките и се
приготвяха за дълго чакане.
Кийт влезе в пълния с пътници бар, взе си бира и седна да погледа монтирания на стената
телевизор. Джак бе предизвикал свлачища в Оушън Сити, Мериланд. Последиците от урагана
можели да се усетят на сто и петдесет километра от епицентъра му. Според всеобщо то мнение до
сутринта нямаше да има полети.