времето, но господин Адеър е уредил въпроса.
- Той е чудесен човек.
- Господин Адеър ме прат и на Националнот о лет ище веднага щом чу, че е затворено.
- Оценявам го.
- После му се обадих и той каза, че сте отишли на „Дълес―, затова дойдох тук.
- Съвременните комуникационни средства са истинско чудо. Всички са във връзка помежду си.
- Да, господ ине. Имам пейджър, клетъчен телефон и радиостанция.
- Господ ин Адеър каза ли откъде се обажда?
- Не, господине. Но трябва да позвъня на телефонния му секретар и да съобщя, че съм ви открил.
- Аз ще се погрижа за това. — Кийт взе клетъчния телефон, набра номера и каза:
- В колата съм, Чарли. Благодаря ти. Ще се опитам да съм на място утре вечер, но първо ще се
върна в Охайо. Позвъни ми на този телефон. - Той го прочете и прибави: - По-късно ще с и
поговорим. - После затвори и попита Стюарт: - Някога бил ли си в Охайо?
- Не, господине.
- Щатът на кестените.
- Да, господине. - Шофьорът го погледна, но не каза нищо повече.
Приближиха до изхода на „Дълес―.
- Карай на север по двайсет и осмо шосе — рече Кийт. - Трябва да спрем на едно място преди да се
върнем във Вашингтон.
- Да, господине.
Кийт погледна часовника на таблото. Единайсет и пет найсет.
- Отвратително време.
- Да, господине.
- Би трябвало да знаем за приближаването на този ураган.
- Цяла седмица го повтарят. Сут ринта съобщиха, че ще мине по крайбрежиет о на Вирджиния и че
цяла нощ ще има силен вятър и дъжд. Оказаха се прави.
- Когато ст игнеш до шосе номер седем, карай на за пад.
- Добре. - След няколко километра Стюарт попита: - Още колко на запад, господин Ландри?
- Ами около... чакай да видя - около осемстотин.
- Господине?
- Най-после ще имаш възможност да вид иш великия щат Охайо, Стюарт.
- Не ви разбирам.
- Съвсем прост о е. Трябва да отида в Охайо. Вашинг тонските летища са затворени. Пътуваме за
Охайо.
Шофьорът го погледна, после погледна радиостанция та и телефона и каза:
- Господин Адеър не... той каза, че...
- Господин Адеър не е наясно с положението. Ще го информ ирам.
Стюарт замълча. По време на дългогодишната си служба се бе научил да изпълнява каквото му
наредят, независимо колко неподходящо или странно му се струва. И все пак Кийт си помисли, че
трябва да му каже няколко думи.
- Можеш да се обадиш на жена си и да и обясниш.
- Да, господине. Може би първо т рябва да се свържа с господин Адеър. Не зная дали имам право...
- Стюарт , тази сут рин приказвах с министъра на отбраната и президента на Съединените щат и.
Налага ли се да позвъня на някой от тях, за да получа разрешение?
- Не, господ ине.
- След известно време ще разговарям с господ ин Аде ър. Ти си гледай пътя. Аз ще набера номера на
жена ти. Продиктувай ми го.
Стюарт го направи и Кийт го набра. Заради времето трябваше да опита няколко пъти, но накрая му
отговори женски глас и той каза:
- Ало, госпожо...
- Аркел - подсказа му шофьорът.
- Госпожо Аркел, тук е генерал Ланд ри от Съвета за национална сигурност. Съжалявам , но тази
нощ ще се наложи да задържим съпруга ви на работа... Да, госпожо. Ето, разговаряйте с него. - Той
му подаде телефона и Стюарт унило го взе.
- Не, не зная колко ще закъснея...
- За всеки случай смятай до утре вечер - каза Кийт.
- Да, скъпа, аз...
Кийт се загледа в дъжда през страничния прозорец.
- По-късно пак ще т и се обадя - каза шофьорът на жена си, затвори и замърмори нещо.
- Всичко наред ли е?
- Да, господине.
- Ето го шосе номер седем. По него ще стигнем до магистрала 81 и ще поемем на север.
- Да, господине.
- Карай бавно. Ще се опитаме да наваксаме по-късно, когато се измъкнем от това време.
- Да, господине. Не мога да нарушавам ограничението за скоростта. Такъв е законът.
- Справедлив закон. Дълъг ден, а?
- Да, господине.
- После ще те сменя.
- Не ми е позволено, господ ин генерал.
- Полковник. Понякога се представям като генерал. За пред дамите.
Стюарт за пръв път му се усмихна.
Докато бавно пътуваха по шосе номер седем, телефонът иззвъня и Кийт отговори.
- Здравей, Чарли.
- Още ли си в колата?
- Не, тичам до нея.
- Стюарт лесно ли те откри?
- Да, сега съм в колата. Нали тук м и се обаждаш?
- Вече трябваше да си във „Фор Сизънс―. Къде сте?
- В колата.
- Къде е скапаната кола?
- На шосе номер седем.
- Защо? Какво му е на пътя от „Дълес―?
- Доколкото зная, нищо.
Последва мълчание. Кийт чу в слушалката далечна музика и разговори.