- Накъде си се запътил, Кийт? - попита Чарли.
- Знаеш накъде.
- Господ и, човече, не можеш да отвлечеш държавен автом обил и шофьор...
- Защо не? Отвличал съм автомобили и шофьори в други държави. Защо да не го направя и тук?
Чарли дълбоко си пое дъх и попита:
- Стюарт с теб ли е?
- Да. Ние се погрижихме за жена му, ти се погрижи за разрешението. Ще се опитам да се върна до
утре вечер. Приятно прекарване на купона, вечерята или там където си. Благодаря, чао...
- Почакай. Виж, не можеш ли просто да и се обадиш и да и кажеш, че ще излет иш от Вашингт он
утре?
- Не. Имам среща утре сутрин.
- Кажи и да вземе самолета и да прист игне тук.
- Ще избягаме заедно.
- Мъчен човек си, Кийт.
- Аз ли съм мъчен? Ти ме отвлече във Вашингтон. И си знаел за урагана.
- Не знаех. Поне според прогнозите изоб що не тряб ваше да се приближава към крайбрежието. Виж,
защо Ани просто не вземе самолета...
- Нали си се запознал с мъжа и, Чарли? Адски кофт и тип. Тя иска да съм там, когато се
освобождава от него. Освен това трябва да си взема някои неща от вкъщи. Разбра ли?
- Да. Няма смисъл да споря с човек, койт о мисли с оная си работа. Ще успееш ли?
Кийт погледна часовника на таблото. Беше дванайсет и десет.
- Почти - отвърна той.
- Успех тогава. Кажи на Стюарт, че ще го черпя. Обади м и се утре.
- Непременно. Кийт затвори и се обърна към шофьора. - Господин Адеър т и дължи огромна услуга.
Ще черпи.
- Той м и дължи адски м ного услуги.
- Аз също.
След половин час излязоха на магистралата и поеха на север.
- Запом ни пътя. После ще се връщаш сам.
- Да, господине.
Известно време поговориха за спорт. Колкото повече се отдалечаваха от района на урагана, толкова
повече отслабваше дъждът и когато навлязоха в Мериланд, Стю арт се съгласи да наруши
ограничението на скоростта с петнайсет километра в час.
В Хейгърстаун Кийт му каза да завие на запад. Пътят бе добър и в този час почти нямаше
движение, но минаваше през Апалачите и Стюарт, иначе агресивен градс ки шофьор, загуб и
увереността си.
Спряха при един малък комплекс за отдих и след като се върна от тоалетната, Стюарт завари Кийт
зад волана.
- Нямате право да шофирате този автомоб ил, господине.
- Освен при извънред ни обстоятелства, а е факт , че ти започваш да клюмаш. Легни си отзад и си
почини, иначе ще те оставя тук.
- Да, господ ине. - Стюарт се подч ини и легна на широката седалка.
Кийт потегли и след петнайсетина минути чу Стюарт да захърква. Включи радиото и го настрои на
някаква кънтристанция.
На юг от Питсбърг спря да зареди бензин. Беше четири и двайсет и до Кълъмбъс оставаха около
пет часа, после още два по второстепенни и черни пътища до Спенсървил и около час до Чатъм.
Нямаше да успее за сре щата си в десет часа, нито за полета от Толедо в два и петнайсет. Но трябваше
поне приблизително да следва плана в някакъв видоизменен вид.
В седем сутринта, все още на няколко часа от Кълъм бъс, Кийт се опита да набере чатъмското бюро
справки, за да получи номера на Тери, но не успя да се свърже по клетъчния телефон. Отби при един
крайпътен комплекс и намери обикновен телефон. Стюарт се събуди, слезе от колата и се протегна.
Кийт се свърза с бюрото и поиска номера на Тери или Лорънс Инграм в окръг Чатъм. Включи се
запис, който му го съобщи, и той използва кредитната си карта, за да го набере.
- Ало? - отговори м у женски глас.
- Тери?
- Да?
- Тук е Кийт Ландри.
- О, Господи! О...
- Всичко наред ли е?
- Да. Къде си? Идваш ли? Колко е часът?
- Изслушай ме, Тери. На път съм. В момента съм източно от Кълъмбъс. Ще закъснея. Ще
пристигна... някъде в ранния следобед. Разбра ли? Първо трябва да мина през фермата. Всичко ли
разбра?
- Да... Ани ще е тук в десет. Какво да и кажа?
Кийт дълбоко си пое дъх. Явно не всички от семейст во Прентис бяха интелигентни.
- Предай и каквот о ти обясних т оку-що.
- Аха. Добре. Кийт , толкова се вълнувам за двама ви! Нямаш представа колко е нещастна. Това е
прекрасно, като сън, не мога да повярвам, че е истина.
Известно време Кийт я остави да бъбри, после я пре късна:
- Виж, Тери, недей да и се обаждаш. Струва ми се, че подслушват телефона и. Ако и позвъниш, все
едно че съобщаваш в полицията. Разбра ли?
- Да... но тя ще дойде в десет...
- Чудесно. Кажи и го лич но. Обядвайте. Щe прист игна веднага щом м ога. Ще вземем по-късен
полет.
- Добре, ще и кажа. По кое време?...
- Към един. Повече няма да се обаждам. Просто и кажи да ме чака.