- Нямам търпение да прист игнеш.
- Аз също. Благодаря, Тери. Благодаря ти за това, че през всички тези години ни беше посредник.
Сега го направи за последен път. Става ли?
- Къде си сега?
- Близо до Кълъмбъс, Охайо. Идвам с автомобил от Вашингт он. Времето беше лошо и не успях да
взема самолет. Когато Ани дойде у вас, предай и, че съм на път и се извинявам. Кажи и също да не се
обажда във фермата. Може да подслушват и моя телефон.
- Твоя телефон ли?
- Да, моя. Мъжът и може да го подслушва.
- Гадно копеле! Мразя го.
- Добре. - Кийт повт ори всичко още веднъж, сбогува се и затвори. После от иде при колата и попита
Стюарт:
- Искаш ли да позвъниш у вас? Ще ти дам кред ит ната си карта.
- Не, благодаря. Ще се обадя от Охайо.
- Вече сме в Охайо.
- О... Ще позвъня по-късно. Прекалено рано е.
Кийт запали двигателя и потегли на север по околовръстната магистрала покрай Кълъмбъс, после
зави на северозапад по път 23.
Денят бе слънчев, студен и с разкъсана облачност. Имаше малко движение, най-вече туристи,
навярно насочили се към езерата.
Стюарт изглеждаше очарован от пейзажа.
- Навсякъде само ферми. Какво е това, царевица ли?
- Да, царевица.
- Кой яде цялата тази царевица? На мен м и се случва може би веднъж месечно. Много царевица ли
ядете тук?
Вместо да му обяснява разликите между фуражната и сладката царевица, Кийт отвърна:
- Тя присъства в менюто ни т ри път и дневно.
Стюарт вече беше съвсем буден, наслаждаваше се на гледката и постоянно му сочеше плевници и
домашни животни.
Когато пресякоха границата на окръг Спенсър, наближаваше единайсет.
През последните двайсет и пет километра от пътя Кийт намали скоростта. Не забеляза полиция,
пък и нямаше да познаят автомобила му, но не искаше да има пробле ми толкова близо до целта.
Спря на отбивката към фермата, взе пощата си от кутията, прегледа я и продължи към къщата.
Сред обичайните рекламни листовки имаше няколко призовки от спенсървилския пътно-транспортен
съд за различни нарушения, за които не си спомняше да са му връчвали талони. Колкото и дребнаво
да беше това заяждане, Кийт разбираш, че полицията може да го арестува по всяко време, ако не се
отзове на посочената дата. Тя обаче бе в понеделник и дотогава той отдавна вече нямаше да е в щата.
- Тук ли живеете? - попита Стюарт.
- Да. - Той спря пред порт.ата и излезе. Шофьорът го последва и започ на да се оглежда, затова Кийт
сам извади чантата си от багажника и каза: - Ела вътре да се измием.
Влязоха в къщата през предния вход и той показа на Стюарт банята на втория етаж.
- Ще те чакам долу. Вземи си нещо от хладилника.
После от иде в стаята си, хвърли чантата на леглото и извади предварително приготвения си куфар
от гардероба. В сака му винаги имаше тоалетни принадлежности и бельо, навик, останал от две
десетилетия ненадейни пътувания. Най-важните му документи вече бяха в дипломатическото му
куфарче и Кийт пъхна паспорта си във вътрешния джоб на сакото си.
Изми се в банята, после отнесе багажа си на долния етаж.
Шофьорът пиеше портокалов сок в кухнята. Кийт си наля остатъка от бутилката.
- Съжалявам, че не мога да ти пред ложа нищо за закуска, Стюарт.
- А, не се безпокойте. - Той се огледа. - Тази къща е ужасно стара.
- Стотинагод ишна. Ще можеш ли да се оправиш по об рат ния път до Вашингтон?
- Да, струва ми се.
Кийт извади от портфейла си четиристотин долара.
- Това е за бензин, храна и магистрални такси. Отбий се в някоя ферма и купи прясна продукция.
Ще зарадваш госпожа Аркел.
- Благодаря, полковник. Прекарах чудесно.
- Знам. Пак ще го направим някой път.
- Може ли да използвам телефона ви?
- Не, подслушват го. Никой не знае, че съм тук. Поз въни някъде от пътя.
Стюарт бе достатъчно опитен, за да не се изненадва или да задава въпроси. След като му обясни
как да стигне до път 23, Кийт прибави:
- Ченгетата в този окръг са кофт и. Недей да бързаш.
- Да, господине. Надявам се пак да се вид им във Вашингт он.
- Дано. - Стиснаха си ръцете и Стюарт потегли.
Кийт мислено провери списъка с нещата, които тряб ваше да вземе, после затвори и заключи
предната врата и отнесе багажа си отзад при колата.
На предната седалка имаше лист с напечатан текст: „Трябваше да си тръгнеш до петък, а виждам,
че колата ти още е тук. В понеделник ще намина да проверя дали си заминал.―
Подпис нямаше и думите не можеха да се разтълкуват като заплаха в съда. Но Кийт нямаше