намерение да ходи при окръжния прокурор. Или щеше да убие Бакстър, или да го остави жив.
Всъщност зависеше от самия Бакстър.
Зачуди се защо ченгето му дава отсрочка до понеделник, после се сети, че през уикенда е на лов
или за риба. Дори полицейският началник се нуждаеше от ден на мир и покой. Нямаше значение.
Щеше да си тръгне преди понеделник. Всъщност още тази вечер, когато се прибереше вкъщи и
откриеше, че жена му я няма, Клиф Бакстър можеше да разбере, че Кийт Ландри наистина си е
заминал, при това заедно с госпожа Бакстър. Той се зачуди дали Ани ще му остави прощално писмо.
Седна зад волана и завъртя ключа. Нищо. Абсолютно нищо. Отключи предния капак, излезе навън
и го вдигна. Акумулатора го нямаше и на мястото му беше оста вена бележка със съвсем просто
съдържание: „Майната ти―.
Той дълбоко си пое дъх. Бакстър го затрудняваше да изпълни обещанието с и към Ани. Последните
два дни бяха отвратителни, като се започнеше с появата на Чарли Адеър. Посещението в Белия дом
също не го бе преизпълнило с щастие. Нито пък ураганът Джак. А сега и това. „Добре, Ландри.
Поредният транспортен проблем.― Той се замисли за миг, после отиде в плевника. Градинският
трактор имаше дванайсетволтов акумулатор и амперажът му трябваше да е достатъчен.
Отвори вратата и се качи на трактора. Щеше да го запали, да го подкара до колата, да го остави да
се позареди и после да го пре хвърли в автомобила. Когато на тисна бутона на стартера обаче, се
разнесе само глухо изщракване и той погледна таблото. Някой беше вклю чил фара и акумулаторът се
бе изчерпал. „Започваш да ми лазиш по нервите, Клиф.―
Кийт слезе и погледна към фермата на Дженкинс оттатък пътя. Помисли си да им поиска назаем
акумулатор, но забеляза, че я няма нито колата, нито пикапа им. Можеше да вземе назаем
акумулатора на трактора им, със или без тяхно знание, но тук не се правеха такива неща.
Той влезе в кухнята и набра номера им, но както пред полагаше, нямаше никого. Фермата на
Мюлерови се намираше на около осемстотин метра по пътя.
По дяволите.
Кийт прелисти телефонния указател, свърза се със сервиза на магистралата и оттам му казаха, че
след половин час ще му докарат нов акумулатор. Накрая чове кът прибави:
- Сигурно са го отмъкнали проклет ите хлапет ии. Тряб ва да съобщите на ченгетата.
- Непременно. - Той им обясни как да ст игнат до фермата и затвори. „Може би трябва да позвъня в
„Бакстър Мотърс―. Нали акумулаторът ми е именно там.―
Помисли си дали да се обади на Тери. Ани вече го очакваше там, а Клиф Бакстър трябваше да е
извън града. Ами ако полицията наистина ги подслушваше? Колкото и предпазливо да разговаряше с
Тери, по този начин щеше да вдигне ченгетата по тревога. Всичките му инстинкти и
професионалният му опит подсказваха да не го прави.
Използва времето, за да се избръсне, да вземе душ и да се преоблече, като постоянно се опитваше
да разглежда всички тези лоши предзнаменования в по-весел контекст. „Истинската любов никога не
върви гладко. Тази вечер във Вашингтон, вечеря с Чарли и Катрин, в неделя може би Националната
катедрала, в понеделник обиколката на Чарли из Вашингтон, после отказ от пред ложението за работа,
паспортите и полет до Рим не по-късно от сряда.― Добре изглеждаше. „Къде се бави проклетият
акумулатор?―
Четирийсетина минути след разговора със сервиза на отбивката се появи пикап и след десет
минути имаше нов акумулатор. Кийт запали колата, докато автомонтьорът още не бе тръгнал, и
всичко му се стори наред.
Най-после потегли и малко по-късно вече пътуваше на юг по правото шосе към окръг Чатъм. Беше
един и трийсет и пет. Трябваше да стигне за по-малко от час.
Настигна го синьо-бял автомобил на шерифското управление. На Кийт изобщо не му пукаше. В
колата имаше само един човек и той реши, че ако го спре, шерифът ще се окаже завързан в
собствения си багажник.
В южния край на окръг Спенсър пое на изток по магистралата, за да остави впечатлението, че се
насочва към Кълъмбъс в случай, че ченгето се зачуди защо се движи по пътя за окръг Чатъм.
Шерифският автомобил го следва чак до границата на окръг Доусън. Кийт продължи още десетина
минути нататък, после отново зави на запад към Чатъм. Подозираше, че шерифът е съобщил по
радиостанцията на доусънския си колега да го проследи, но не забеляза опашка. За разлика от