окръжните, шерифските управления в провинциалните градчета бяха малки. В сравне ние с
прехвърлянето му от Западна в Източна Германия, за да стигне до Берлин, това бе детска игра. Но
когато се опитваш да избягаш от полицията, независимо дали става дума за селски шерифи в
провинциална Америка, или Щази в ГДР, най-важен е късметът.
След петнайсет минути пресече границата на Чатъм. Не знаеше точно къде се намира, но лесно се
ориентира в мрежата от пътища, прокарани почти по посоките на света.
Излезе на окръжно шосе номер 6 и продължи на за пад, като четеше табелите на обозначените с
числа отбивни и стигна до Т-3, пътя, на който живееше Тери и където го очакваше Ани. Не знаеше
накъде да завие, затова хвърли чоп и зави наляво. Шофираше бавно и търсеше викторианската къща
от червени тухли. Накрая я видя от дясната страна на шосето и си помисли, че го е водило някакво
шесто чувство. После с усмивка си спомни думите на Чарли за това, че следвал половия си орган,
макар лично той да смяташе, че следва сърцето си, което в момента биеше ускорено.
Намали скоростта и зави по чакълената отбивка. Първото нещо, което забеляза, беше, че пред
къщата има само един автомобил, и то пикап. Страничната врата се отвори и макар да приличаше на
Ани, жената, която излезе да го посрещне, не бе любимата му.
27.
Тери спря за миг на прага, после тръгна към Кийт, който вече бе слязъл от кола та.
По изражението и той вече знаеше, че Ани я няма, но нямаше представа защо.
- Здрасти, Кийт - каза тя.
- Как си?
- Добре... Ани я няма.
- Виждам.
- Беше тук, но си тръгна.
Той кимна.
- Добре.
- Тя... трябваше да си тръгне.
Известно време и двамата помълчаха, после Тери попита:
- Искаш ли кафе?
- Да.
Кийт я последва в кухнята.
- Седни - каза тя.
Той седна на кръглата кухненска маса.
- Остави ти писмо - д окато наливаше кафето, му съ общи Тери.
- Тя добре ли е?
- Да. - Жената остави двете чаши на масата, предложи му сметана и захар и прибави: - Беше
разстроена.
- Не я обвинявам.
Тери седна и разсеяно започна да разбърква кафето си.
- Не беше ядосана. Но когато дойде, беше много... ами, възбудена. После, когато и обясних, че ще
закъснееш, се разочарова. Но след това се оправи и всичко беше наред.
- Добре. - Кийт я погледна. Тери бе три или четири години по-възраст на от Ани и имаше нейната
красота, но не и нейните искрящи очи и енергичност. Беше завършила гимназия две години преди
двамата с Ани да станат гаджета и се бе преместила в Кент, така че Кийт я виждаше само през
летните ваканции и по празниците, но както постоянно му напомняше Ани, Тери поня кога ги беше
прикривала. Тя имаше романтична натура. Беше се запознала с бъдещия си съпруг Лари в коле жа и
след като се ожениха, напуснаха преди да се дипломират. Кийт и Ани, по това време първокурсници
в „Боулинг Грийн―, бяха отишли заедно на сватбата. Тери беше родила около седем месеца след това
и тогава Ани му каза: „Ние ще завършим, ще се оженим и ще имаме деца точно в тази
последователност―.
- Обядвахме - продължи тя. - От год ини не я бях виждала толкова щастлива. Някакъв ч овек отби от
пътя да остави нещо и когато чу колата му, тя скочи и се втурна към вратата. Тери го погледна и се
усмихна. - Не би трябвало да издавам семейни тайни, нали?
- Оценявам искреността ти. Можеш да кажеш на Ани, че съм изглеждал като нещастен, чезнещ от
любов хлапак.
Тя отново се усмихна.
- Изглеждаш уморен. Цяла нощ ли си шофирал?
Кийт кимна.
- Този вид м и е познат. Когато Лари се приб ира от път , изглежда ужасно и не е гладен за храна, а
само за любов. - Тя се изчерви и прибави: — Какво да ви прави човек, мъже.
Кийт също и се усмихна. Според едно от писмата на Ани отпреди няколко години Лари имал
транспортна фирма, а Тери се занимавала със счетоводството. Изг лежда, живееха добре, имаха
хубава къща и нов пикап. Трите им деца бяха завършили. Беше виждал Лари ня колко пъти, когато
двамата с Ани се бяха прибирали от колежа, и си го спомняше като едър, кротък човек. Тази сутрин
Лари или работеше, или си играеше на неделен шериф, а може би просто се спотайваше някъде, както
обикновено правят мъжете, когато се обсъждат любовни въпроси.
- Ани те чака до един - каза Тери, - после съвсем неочаквано рече: „Тръгвам си― и т и написа писмо.
- Тя извади от джоба на дънките си плик и го остави на масата.
Кийт го погледна и видя името си, написано с позна тия почерк на Ани. Отпи от кафето си. Имаше