нужда.
- Опитах се да я задържа - продължи Тери, - но тя каза, че всичко било наред и щяла да се срещне с
теб друг път. Винаги кипи от енергия и човек не може да ка же кога е нещастна. Нямам предвид тази
сутрин, а живота й с онова копеле, за което е омъжена. О, Господи, толкова ми се иска да е щастлива!
Наистина щастлива!
- На мен също - отвърна Кийт. - А ти как си? Изглеждаш добре.
Тя се усмихна.
- Благодаря. Сам ият ти изглеждаш страхотно, Кийт. Познах те веднага щом излезе от колата.
- Минаха м ного години, нали?
- О, да. Бяха добри времена.
- Наист ина.
Тери кимна.
- Лари трябваше да иде на раб ота. Искаше му се да те види. Каза да ти предам поздрави.
- Ще се видим следващия път.
- Надявам се. Та значи си успял в живота. Винаги съм знаела, че ще се справиш.
- Благодаря. Имаш чудесен дом.
- А, тези стари къщи са ужасна досада, но Лари об ича да поправя разни неща. Ти си се върнал във
фермата, така ли?
- Да. Има много работа. Как са род ителите ти?
- Добре. Стареят, но са здрави, слава Богу. А твоите?
- Радват се на Флорида. И не могат да повярват, че имат син пенсионер.
Тя се усмихна.
- Наист ина изглеждаш прекалено млад, за да се пенсионираш.
- Очевидно всички смятат така.
- Значи беше във Вашингтон?
- Трябваше да уредя някои неща. Мислех, че ще ус пея да се върна навреме.
Поговориха още малко. Писмото лежеше на масата между тях. Кийт смяташе, че е важно да
поднови връзките си със сестрата на Ани. Всъщност Тери му харесваше и той искаше и тя да го
хареса като човек, а не като любовник или спасител на сестра и.
- Мисля само за доброто на Ани - каза той. - Знаеш, че винаги сме се обичали.
Тери кимна и по бузата и се плъзна сълза.
Кийт взе писмото.
- Нещо прот ив да го прочета тук?
- Не, прочети го... - Тя се изправи. - Трябва да пусна прането да се изцеди. - И излезе.
Той отвори плика и прочете: „Скъпи Кийт, не, не съм ядосана, да, разочарована съм. Зная, че не си
можел да не заминеш за Вашингтон, но това ми даде няколко часа за размисъл. О, не, Прентис! Стига
си мислила!―
Кийт се усмихна. Спомняше си, че в колежа винаги и казваше така, когато тя започваше някакво
изречение с думите „Мисля, че...―
Но знаеше, че писмото няма да е забавно, и продължи да чете: „Мисля, че това е важна стъпка за
теб. За мен това означава само да се измъкна от положение, което повече не съм в състояние да
търпя. Но ти поемаш огромна отговорност - отговорност за мен. Може би това бреме ще ти е
излишно. Известно ми е, че съпругът ми ти усложни живота, известно ми е също, че това не пред-
ставлява проблем за теб. Но ме гризе съвестта. Искам да кажа, Кийт, че ако не бях аз, ти нямаше да си
тук и в тази ситуация. Оценявам го. Без мен обаче можеш да правиш каквото си искаш и след всичко,
което се случи, това навярно означава да се върнеш във Вашингтон, в Европа или където и да е, без
да се мъчиш да ме вместиш в плановете си. Не, не се цупя, просто най-после мисля какво ще е най-
добре за теб.―
Кийт бе съвсем сигурен, че знае какъв ще е смисълът на следващите редове, но въпреки това ги
прочете. „Струва ми се, че и двамата се нуждаем от известно време, за да премислим нещата. Чакахме
толкова дълго и навярно ще изтърпим още няколко седмици. Може би няма да е зле да заминеш - не
че искам да заминеш, но при това положение с Клиф така ще е най-добре. И както през последните
двайсет години, можеш да поддържаш връзка с мен чрез Тери. Така ще се уговорим къде и кога да се
срещнем, за да обсъдим въпроса - но чак след известно време. Зная, сигурно си ядосан, че не съм те
изчакала, но просто не можах - извинявай. Никога не съм била добра в писмата. Не мога да изразя
чувствата си, но ти знаеш какви са, господин Ландри. С обич, Ани.―
Кийт сгъна писмото и го прибра в джоба си.
Тери влезе в кухнята и попита:
- Още кафе?
- Не, ст ига м и. - Той се изправи. - Е, още веднъж т и благодаря. Когато видиш Ани, кажи и, че
заминавам в понеделник.
- Заминаваш ли? Къде от иваш?
- Още не съм сигурен, но ще и съобщя чрез теб, ако нямаш нищо прот ив.
- Добре... виж, нека и позвъня. Тя има клетъчен телефон и може да е в колата. Просто ще и кажа, че
си тук.
- Няма смисъл. Вече е късно. - Кийт тръгна към вратата.
- Няма ли да и оставиш поне писмо?
- Не, ще и напиша по-късно и ще го пратя до теб.
Тери го изпрати до колата и каза:
- Не зная какво т и е написала, но разб ирам как се чувства. Може би не трябва да обръщаш