внимание на писмото и.
- Всичко е наред.
- Едва ли. Какво ви става на двамата?
Кийт се усмихна.
- Лош късмет. Изглежда, не сме улуч или момента. - Той се качи в колата и свали прозореца. - Ще
се оправим.
- Този път ви оставаше съвсем мъничко. - Тери допря ръка до вратата на авт омобила. - Познавам
сестра си, Кийт, и не бих казала това на никой друг освен на теб... Тя е уплашена. Прекарала е ужасна
седмица с него.
- Смяташ ли, че е в опасност?
- Според нея не, но... Мисля, че тази сутрин и дойде прекалено много. Притесни се за теб... затова
се обади в хижата им в Мичиган и когато Клиф и отговори, тя затвори. Почувства се по-добре, след
като знаеше, че е там. И въпреки това само час по-късно каза, че се прибира вкъщи. Това беше около
два часа преди да пристигнеш. Изненадана съм, че сте се разминали.
- Дойдох по друг път.
- Ани сигурно е м инала покрай твоята ферма.
- Възможно е.
- Опитай се да поговориш с нея преди да замине ш.
- Няма да е лесно.
- Утре ще ида да я видя. З ная, че не мога да и телефонирам. Но ще нам ина след черква и някак ще
успея да поговоря насаме с нея. Ще ви уговоря среща.
- Наистина съм ти признателен за пом ощта, Тери, но на нас е Ани ни е нужно време, за да
помислим.
- Имахте цели двайсет год ини.
- Още няколко седмици няма да променят нещата.
- Може и да ги променят.
- Няма, повярвай м и. Хайде да оставим това. Ще се свържа с теб след няколко седмици. Дот огава
главите на всички ни ще са се поизбистрили.
- Добре. Не искам да се намесвам.
- Ти м ного ни пом огна. — Кийт запали двигателя.
- Ядосан си.
- Не, не съм. - Той се усмихна. - Ако т и кажа, че си също т олкова хубава и секси, колкот о сестра ти,
ще се проявиш ли като истинска представителка на Средния запад и ще ми лепнеш ли един хубав
шамар?
Тери се усмихна.
- Не, ще получ иш целувка. - Тя се наведе и го целуна по бузата през прозореца. - Пази се. До скоро.
- Чао. - Кийт подкара колата и се насоч и обрат но към окръг Спенсър.
Двайсетгодишната му служба в разузнаването си имаше плюсовете. Човек се научаваше да мисли
различно от повечето хора, представяше си живота като партия шах, предварително подготвяше
следващите си шест хода и никога не издаваше повече информация, отколкото трябва да знаят
другите. Можеше да се довери на Тери, разбира се, но не и на преценката и. За нея бе най-добре да си
мисли, че е ядосан. Кийт не се опитваше да я ма нипулира, а чрез нея и Ани. Но трябваше да с и
разчисти сметките с Клиф Бакстър и колкото по-малко знаеше Тери, толкова по-добре.
Писмото на Ани. Нямаше нужда да чете между редовете - всичко беше написано съвсем ясно. Тя бе
разочарована, навярно наранена. Страхуваше се за сигурността си. Не искаше да го обременява. Кийт
приемаше всичко това за чиста монета. Сега Ани искаше от него да я успокои, че всичко е наред - че
не трябва да се безпокои за пътуването до Вашингтон, че Клиф Бакстър не го тревожи и че самата тя
не е бреме за него.
И все пак го молеше да почакат. Даже Кийт да се съгласеше, поведението на съпруга и бе
непредвидимо. „Прекарала е ужасна седмица с него.―
Спомни си думите на Гейл за инцидент с огнестрелно оръжие в дома на Бакстърови и не за пръв
път си помисли, че Ани ще застреля мъжа си. Не можеше да и го позволи. Това просто не трябваше
да се случва. Но ако се готвеше да го направи, Ани щеше да изчака заминаването му, така че имаше
време да и попречи. Ако беше разиграл картите си с Тери както трябва, тя щеше да каже на сестра си,
че Кийт Ландри си заминава и че както изглежда, може и да не се върне. Това бе измама, трябваше да
го признае, но нямаше как. „В любовта и войната е позволено всич ко.― Е, може би не всичко, но
много.
Той пресече границата на окръг Спенсър и след двайсет минути пристигна в Спенсървил. Мина
покрай къщата на Ани на Уилямс Стрийт, но в отбивката нямаше кола. Продължи, спря пред банката
и изтегли от банкомата максимално позволената сума, която в тези краища бе четиристотин долара.
После обиколи града, но не видя белия линкълн на Ани.
Напусна Спенсървил, пое по магистрала 22 и спря на бензиностанцията на Арлс да налее бензин.
Боб Арлс излезе и му махна с ръка.
- Как я караш?
- Чудесно. А ти?
- Добре. - Арлс се приближи до него. - Имаш нов шевролет.
- Да.
- Харесва ли т и?
- Естествено.
- Избави ли се от оная б ракма?
- Направих я на курник.
Арлс се засмя, после попита:
- Клиф Бакстър изоб що успя ли да те открие?