Кийт го погледна.
- Отби се миналата седмица.
- Да, спомена, че ще нам ине. Казах му, че си идвал тук.
- Благодаря. - Той остави маркуча на колонката. Вля зоха вътре и Кийт му плати. — Често ли
минава оттук?
Изражението на Боб се промени.
- Ами... преди идваше често. Ние зареждаме м ного от фирм ите в града и окръга. Но... хм... имахме
някои проблеми.
- Май ч ух за това.
- Да... много хора са чули.
Кийт влезе в съседното помещение, което служеше за магазин. Боб Арлс го последва. Зад щанда
нямаше никой.
- Къде е госпожа Арлс?
- Замина за известно време. - Боб замълча, после прибави: - Предполагам , знаеш защо, щом си чул
за оная църковна среща.
- Но защо е заминала?
- Ами... чувстваше се малко... малко нервна след като изприказва онези неща.
- Нали е казала ист ината?
- По дяволите, не. Искам да кажа, че за да получ иш нещо, трябва и да дадеш. Жените не разбират
от бизнес. - Арлс поклати глава. - Началникът и братовчед му, шерифът Дон Фини, дойдоха тук и м и
казаха, че ще накарат фирмите в града и окръга да се насочат към друга бензиностанция. Знаеш ли
каква част от бизнеса ми е това? Ще ти кажа. Почти петдесет процента. И знаеш ли какво ще се случ и
сега? С мен е свършено. Защото тя не си държа устата затворена.
- Значи началникът Бакстър вече не идва тук?
- А, идва също като пред и, защото трябва да зарежда служебната си кола тук, докато градският
съвет не вземе ново решение. Но почти не разговаря с мен и когато разговаря, не се държи много
любезно. Каза ми, че трябвало да се накара на Мери. Отвърнах му, че известно време няма да я вижда
тук.
- Още ли си взима каквото си иска?
- Вече няма такова нещо. Винаги си плаща. И какво от т ова, ако аз съм поискал да му дам нещо за
ядене?
Кийт остави до касата някои неща за през уикенда. Арлс мина зад щанда.
- Напускам окръг Спенсър - каза Кийт. - В понеделник.
- Наист ина ли? Завинаги?
- Да. Тук нямам работа.
- Нали т и казах? Но жалко. Имаме нужда от повече хора. Сметката ти е двайсет и един долара и
седемдесет и два цента.
Кийт му плати и Арлс опакова покупките.
- Следващия път , когато м инаваш оттук, това място ще е затворено.
- Жена ти е постъпила както трябва - отвърна Кийт. - Знаеш го.
- Възможно е. Но не се нуждая от враг като Клиф Бакстър, а и на моята възраст е трудно да
започнеш всичко отначало.
- На твое място не бих разч итал, че Бакстър ще остане началник още дълго.
- Така ли смяташ?
- Чете ли брошурата за срещата в „Сейнт Джеймс―?
Арлс кимна.
- И какво м ислиш?
- Ами... че би трябвало да си озапт и оная работа. Но онези другите неща, които приказват , че
правил... например, че безплатно зареждал тук личната си кола... по дяволите, даже да беше вярно, а
не е, това си е моя работа. Що се отнася до онези жени, хм, според Мери това го правело неподходящ
за началник на полицията. Не зная, защото нямам представа дали жените не лъжат. Но зная, че тези
обвинения не са от полза за семейния му живот. Ти познаваш ли госпожа Бакстър?
- Бяхме съученици.
- Наист ина ли? Е, тя е прекрасна жена. Няма нужда да слуша такива глупости от ония курви.
- Предай поздравите ми на госпожа Арлс. Би трябвало да си при нея. - Кийт взе покупките си и си
тръгна.
Набра домашния номер на Чарли Адеър от телефона пред магазина. Отговори му телефонният
секретар.
- Чарли - каза Кийт , - плановете ми се промениха. Ще се върна след ден-два. Съжалявам за
довечера. Поздрави на Катрин. Междувременно, ако ми звъниш на телефона във фермата, има й
предвид, че го подслушва началникът на полицията Бакстър, който има безумна та идея, че се
интересувам от жена му. Стюарт свърши чудесна работа. Би трябвало да се върне преди полунощ.
Все още обмислям предложението за Белия дом. Може ли да монтират в подземния ми кабинет
флуоресцентна лампа, която да е благоприятна за растенията? Предай много здраве на президента. До
скоро.
Тъй като не бе спал цели трийсет и осем часа, към девет вечерта Кийт се приготви за лягане.
Когато отвори чекмеджето на нощното шкафче, откри, че глокът му липсва.
За миг се замисли. Портърови знаеха къде е ключът, но не биха взели пистолета. Бързо провери
шкафовете и откри, че вещите са едва забележимо разместени.
Очевидно Бакстър беше влизал в къщата, което не представляваше проблем за полицай,
разполагащ с един-двама ключари на повикване.
Освен оръжието като че ли не липсваше друго, пък и в дома му нямаше нищо компрометиращо, за