което да се тревожи. Беше изгорил последните писма на Ани, двайсетгодишната им кореспонденция
също бе минала през една или друга служебна машина за унищожаване на документи. Не обичаше да
пази стари неща и сега се радваше, че е така.
Изчезването на глока и фактът, че Бакстър е ровил във вещите му, бяха достатъчна причина да го
убие и Кийт би го направил, ако не беше обещанието му, а също и това, че ченгето щеше да изгуб и
жена си, службата си, приятелите си и родния си град. Както се казваше, смъртта щеше да е
прекалено голяма милост за него.
Кийт намери стария си боен нож и го остави на нощното шкафче. После угаси осветлението и
заспа.
Събуди се призори, взе душ, облече се и слезе в кухнята. Беше студено неделно утро и когато
излезе навън, от устата му излизаше пара. Кийт отиде при царевич ния блок и обели един от
мамулите. Зърната почти бяха придобили нужния цвят. Почти, но не съвсем. Още една-две седмици,
ако времето позволеше.
Обиколи двора и огледа сградите и оградите. Общо взето, се бе справил отлично и това му беше
отнело малко пари, много време и робски труд. Всъщност нямаше представа защо и с каква цел го е
направил, но всичко това го изпълваше с радост. Знаеше, че е докосвал и поправял неща, които са
докосвали и поправяли баща му, чичо му и дядо му. От дните на прадядо му и прапрадядо му,
първият заселник тук, не бе останало много, но Кийт стъпваше по същата земя, по която бяха стъп-
вали и те, и рано сутрин или привечер, щом всичко на вън стихнеше, можеше да усети присъствието
им.
Отиде на черква. Не в „Сейнт Джеймс―, а в „Сейнт Джон" в Спенсървил. Тук богомолците
определено бяха други по-добре облечени и с по-хубави автомобили. След съда голямата лютеранска
черква от тухли и камък бе най-красивата постройка в града. Тя водеше корените си от първите
заселници и имаше здрави връзки с настоящата структура на властта. Даже последовате лите на
епископалната църква се отбиваха тук от време на време.
Кийт се оглеждаше за Бакстърови, но не ги видя. Дори буквално да се сблъскаше с якия господин
Бакстър, нямаше да има проблеми - беше неделя, намираше се в черква и богобоязливите
спенсървилски господа няма ше да допуснат безредие в Божия дом в деня Господен.
Черквата бе голяма - побираше около седемстотин души. Кийт плъзна поглед по гърбовете на
насядалите по пейките хора, но отново не забеляза господин и гос пожа Бакстър. Ако бяха тук обаче,
след службата щеше да ги види да излизат.
Седна отляво в дъното и пастор Уилбър Шенк, изповедникът на госпожа Бакстър, започна
службата.
Мина доста време преди да разбере, че Ани е в хора. Седеше в края отдясно на олтара и той
можеше отлично да я вижда.
Хорът се изправи и запя. Тя погледна към него така, като че ли го е забелязала отдавна. За миг
очите им се срещнаха и Кийт и намигна. Ани се усмихна, докато пееше „Вековната скала―, после
сведе очи към молитве ника си. Приличаше на ангел с червената си роба и искрящите от отблясъците
на свещите очи. Когато химнът свърши, тя затвори молитвеника и отново го погледна.
Кийт излезе преди края на службата, качи се в автомобила си и напусна Спенсървил.
Спря във фермата на Каули и почука на вратата, но никой не му отвори. Не бе заключено, затова
влезе вътре и повика Били Марлон, но изглежда, в къщата нямаше жива душа. Кийт отиде в кухнята,
намери молив и някакъв скъсан плик от писмо и написа: „Били, известно време няма да съм в града.
Пак ще се видим. Откажи се от пиенето. Иди на преглед в болницата за ветерани в Толедо. Това е
заповед, войнико. Полк. Ландри, армия на САЩ.― Не знаеше каква полза ще има от писмото му, но се
чувстваше задължен да го напише. Остави сто долара на масата и си тръгна.
Помисли си дали да не телефонира на Портърови, но вече се бяха сбогували и не искаще да ги
безпокои, като им каже, че планът се е променил. Поредният случай на „колкото по-малко знаят,
толкова по-добре―.
Сега беше на ред леля Бети. По пътя се отби в една от фермите и купи бурканчета конфитюр,
домашни бонбони, кленов сироп и други сладки неща, от които повечето хора биха се разболели от
захарна болест, но които, изглежда, действаха отлично на леля Бети.
Тя си бе вкъщи и както го информира, била канена на обяд у Лили и Фред. Покани го да влезе, но