също като повечето възрастни хора, които Кийт познаваше, особе но германските му роднини,
промяната в плановете и напълно я обърка.
- Трябва да съм там след един час - каза тя.
Лили и Фред живееха на двайсетина минути път и Кийт с усмивка си спомни теорията на леля Бети
за относителността на времето.
- Няма да се бавя - отвърна той. - Ако побързаш, ще ст игнеш навреме. Ето, донесъл съм ти някои
неща. - Кийт остави пакета на масата и тя започна да вади пода ръците един по един.
- О, Кийт , нямаше нужда. Толкова си м ил. - И така нататък.
- Лельо Бети, зам инавам за извест но време и се чудя дали би м огла да наглеждаш фермата .
- Пак заминаваш, така ли?
- Да. Не го правя често. По веднъж на всеки четвърт век.
- Къде отиваш този път?
- Във Вашингтон, за да се погрижа за някои неща. Помолих и други хора да хвърлят по едно око на
фермата. Джефри и Гейл Портър. Джефри ми беше съученик.
- Кой от Портърови е той? Онзи с тримата сина ли?
- Не, баща м у има трима сина. Джефри е ед ин от тях. Той е на моя възраст. Както и да е, просто
исках да знаеш.
- Почакай тук. Имам нещо за теб. - Тя отиде в кухнята и се върна с бут илката френско червено
бургундско - студено, от хладилника. - Иначе просто ще отиде на вятъра. Вземи го.
- Благодаря.
- Защо не дойдеш с мен у Фред и Лили? Ще им се обадя. Ще намерят място за още един ч овек. Тя
винаги приготвя повече ядене. Само хвърля храната, тая жена. Казах на Хариет, че дъщеря и хвърля...
- Имам друга среща. Изслушай ме, лельо Бет и. Зная, че не обръщаш внимание на клюки, че не ги
разпространяваш и не им вярваш. Но след няколко дни ще чуеш да се приказва за любимия т и
племенник и за Ани Бакстър. Повечето от онова, което ще чуеш, сигурно ще е вярно.
Тя само го изгледа за миг, после отново насочи вниманието си към подаръците на масата.
Кийт я целуна по бузата.
- Не се преуморявай. Ще т и пиша.
Остави я в кухнята, навярно разтревожена дали ще стигне навреме у Лили. Усмихна се. Е, беше
получил бутилка вино - чудесна размяна.
Качи се в колата и потегли обратно към фермата. Вече бе следобед и октомврийското слънце
клонеше на запад. Северният вятър носеше облаци и пейзажът изглеждаше мрачен, студен и самотен.
Самият той също се чувстваше така, но в същото вре ме беше уверен, че постъпва правилно. На
сутринта щеше да замине, със или без нея, но тя щеше да е в сърцето му, както и той в нейното. И
щяха да са заедно — следващата седмица, следващия месец или следващата година.
28.
Към шест часа Кийт седеше в дневната, четеше и пиеше бургундското, което вече беше придобило
стайна температура. На тавана бе открил кашон със старите си книги от колежа и си беше избрал
„Етан Фром― на Едит Уортън. Навре мето му харесваше, както и други американски автори от същия
период, сред които Хенри Джеймс, Драйзер и Шърууд Андерсън. Кийт обаче подозираше, че вече ни-
кой не ги чете. Мислено си отбеляза да попита Портърови дали в Антиох продължават да търсят
Андерсън.
След колежа бе чел главно политическа литература, от онези неща, които се появяваха в списъка с
бестселъри в „Уошингтън Поуст― и навярно никъде другаде. Имаше твърдото намерение през
следващите двайсет и пет години да чете книги без непосредствено отношение към какв ото и да
било.
Беше настроил радиото на станция от Толедо, по коя то пускаха стари парчета, и Ван Морисън
току-що бе изпял „Момичето с кафяви очи―. В момента течеше „Когато мъжът обича жена― на Пърс и
Следж. Кийт обожаваше да се люби на фона на тази песен.
Навън се спускаше здрач, още по-мрачен заради облаците, и той видя фаровете да завиват в
отбивката преди да зърне самия автомобил. Няколко секунди по-късно чу хрущенето на гуми по
чакъла.
Остави книгата, изключи радиото и погледна през прозореца. Покрай къщата мина бял линкълн,
който заобиколи отстрани.
Той отиде в кухнята и излезе през задната врата в момента, в който колата спираше. Вратата се
отвори и Ани - с бяло поло, кафява пола от туид и яке - слезе. Водеше енергичния си сив мелез, който
изскочи от линкълна и се затича из двора.
Застанаха на няколко крачки един от друг. Ани се усмихна.
- Заради теб обърках хим на.
- Приличаше на ангел - отвърна той.
- Странен ангел. Само да знаеше какво м и м инаваше през ума. Сигурно съм се изчервила като
робата си.
Кийт я целуна, не страстно, а колебливо, без да знае накъде води всичко това.