- Леля Хариет каза, че ми пращаш поздрави - каза тя.
- Така е. Тя ми харесва. Искам да и прат иш карт ичка от Р им.
Ани не му отговори директно.
- Спомена ми, че сте вечеряли заед но у леля т и. Пос тоянно повтаряше колко красив и културен
мъж си бил. - Ани замълча, после прибави: - Дори използва думата „секси―.
- Мили Б оже! Сега вече аз ще и пратя карт ичка от Рим.
Забеляза, че тя не се усмихва. Всъщност изглеждаше така, като че ли е намислила нещо.
После случайно забеляза, че на линкълна има синьо-бяла лепенка с надпис „Подкрепете местната
полиция―.
Ани проследи погледа му.
- Искаш ли да ти дам една? - попита тя. - Имам много.
- Ще си помисля.
Тя се усмихна, сетне се намръщи.
- Нямам голям избор.
- Зная.
Отново последваха няколко секунди мълчание и Кийт зададе очевидния въпрос, който нямаше
нищо общо с романтиката:
- Къде е мъжът ти?
- Още е в хижата на езерото. Вчера следобед м и поз въни и каза, че щял да пренощува там. Щял да
се върне към полунощ. Но не ме беше предупредил. А сигурно е знаел, че ще остане.
Кийт кимна. В писмото си Бакстър му съобщаваше, че в понеделник ще провери дали е заминал.
- Сигурна ли си, че не са те прослед или?
- Не забелязах полицейски коли нито на градското, нит о на окръжното управление, а познавам
необозначените автомобили. Така или иначе, след няколко минути си тръгвам. Можем да постоим
тук зад къщата.
- Добре. Да т и обяснявам ли за Вашингтон?
- Не. Няма нужда. След като си тръгнах от Тери, чух за урагана по радиото в колата. Просто се
разстроих, после щях да се върна, но си помислих, че Клиф ще си е вкъщи, и реших, че ни трябва
известна преднина. - Тя замълча, после прибави: - След това той позвъни, че ще пренощува там.
Може би щях да го убия... Снощи в леглото си мислех за теб и за онова, което можеше да се случ и
вчера.
- Още не е късно.
Ани го погледна, после отвърна:
- Тери ми каза, че утре заминаваш.
- Ти ме пом оли да замина.
- О, и откога правиш всичко, каквот о ти кажа?
Той се усмихна.
- Някога правех приблизително половината от неща та, за които ме молеше. Не е зле.
- Зависи коя половина.
- Сурова си.
- Не, лесно се предавам. Това м и е проб лемът.
- Знам един курс по самодисциплина във Вашингтон. Всич ки жени от столицата, които познавам ,
са го изкарали. Ще ти взема рекламна брошура.
- Бедничкият Кийт. Много ли те мъчиха?
- Да не сме във война?
- Не още. - Тя замълча за миг. - Е, наист ина искам да ми обясниш за Вашингт он.
- Добре. В четвъртък пристигна б ившият м и шеф Чарли Адеър - направо тук, във фермата - и м и
съобщи, че предишните ми работодатели искат да се върна. Казах му: „Не, защото съм лудо влюбен в
момичето от съседната къща―. На което той отговори: „Ами добре, доведи я със себе си.― Обясних
му, че дребнавият ти съпруг не ти позволява да пътуваш с бившите си любовници...
Ани сподави усмивката си и попита:
- Значи е било по работа, така ли?
- Да. Ти какво си пом исли? Че си взимам вашингтонска ваканция преди да избягам във Вашингт он
ли?
- Не знаех какво... хм... нали разб ираш... просто се... Тя го погледна. - И не е свързано с жена?
- О... ясно... не, няма такова нещо. Да не си ревнива?
- Знаеш, че съм ревнива. Но само към теб.
- Е, още една прич ина да откажа тази работа. Искаха да обикалям света и да прелъстявам държавни
ръководителки.
- Недей да ме дразниш. Бях съсипана. Не зная какво ми става. Никога не съм се чувствала така... е,
само веднъж. Преди години бях безумно влюбена в един тип.
- Той беше ли т и верен?
- До гроб.
- Беше ли добър в леглото?
- Най-добрият в Охайо.
- Кой кого изостави?
- Така и не разбрахме.
- Тъжна история.
Ани кимна, после го погледна.
- Значи правителството иска да се върнеш, така ли?
- Да, и трябваше лич но да от ида там, за да откажа...
- Кийт , ако искаш да се върнеш във Вашингтон, не мисли за мен...
- Не искам...
- Изслушай ме. Можеш да се върнеш и ако решиш да сме заедно, ако искаш да съм при теб, ще
дойда във Вашингтон.
- Няма да ти хареса. Повярвай м и.
- Може и да ми хареса.
- Ани, ако те пом оля да се откажеш от своя свят, и аз трябва да се откажа от м оя. Не съжалявам за
нищо и се надявам и ти да не съжаляваш.
- Не, Кийт, ч уй ме - това тук беше твоят свят и можеше пак да е твой. Но вече не е възможно заради
мен и не искам да съм виновна, че няма да се върнеш във Вашингтон.
- Свършихме ли с благородството? Доб ре. Хайде сега да бъдем егоист и, защото ми се струва, че и