- При Тери ли си остави багажа?
- Да... Страхувах се да го връщам вкъщи в случай, че той е там. Защо питаш?
- Добре. Да вървим.
- Къде?
- При сестра ти. Заминаваме. Още сега.
- Не, Кийт...
- Сега, Ани. Не утре, не д ругата седмица или д огод ина. Сега. Сестра ти обича ли кучета? Защото
току-що получи едно. - Той я прегърна и я целуна.
Ани се отскубна от ръцете му.
- Кийт , не... Искам да кажа... наистина ли заминаваме? Сега?
- След минут ка. Остави колата си тук. Багажът ми е в шевролета. Повикай кучето и седни вътре. -
Той влезе в къщата, взе ключовете си и угаси осветлението. Откъсна лист от бележник и написа
„Мамка ти, Клиф―. Подписа се, после излезе навън и взе ключовете от линкълна на Ани. - Искаш ли
да му оставиш писмо в кола та си?
Тя погледна листа в ръката му и отвърна:
- Не. Той не м и оставя писма.
Докато излизаха по отбивката, Ани попита:
- А ти остави ли му писм о в колата ми?
- Да. Беше дребнаво и дет инско.
- Какво му написа?
- Само три дум и. Не са „Честит рожден ден―.
Тя се усмихна, но не отговори.
Кийт зави по шосето. Ани седеше до него, Дениз и багажът бяха отзад.
Известно време двамата мълчаха, после тя каза:
- Не мога да повярвам, че е ист ина.
Кийт завъртя глава към нея и видя, че гледа право напред през прозореца. Имаше малко замаян или
може би уплашен вид.
- Добре ли си? - попита той.
Ани кимна и го погледна.
- Истина е.
- Да, и няма връщане назад.
Тя отново кимна, изхлузи венчалния и годежния си пръстен и ги изхвърли през прозореца.
- Няма връщане назад. - После се наведе към него и го целуна по бузата. - Обичам те.
Кийт усети сълзите и по лицето си.
- Липсваше м и - каза той.
29.
Малко след седем и половина вечерта стигнаха до червената викторианска къща и Ани изскочи от
шевролета, докато Тери излизаше през страничната врата. Двете сестри се втурнаха една към друга с
писъци и възклицания, които Кийт не успя да разбере, и започнаха да се прег ръщат, целуват и
подскачат като ученички. Макар че той беше причината за тази радост, известно време не му
обръщаха внимание, после Тери изтича при него и го прегърна.
- Я виж т и кой се е върнал — каза тя.
- Да, и този път сме заедно.
- О, Кийт , знаех си, че ще стане така.
Ани застана до него и го прегърна. Кийт имаше чувс твото, че позират за снимка. Тя се обърна към
сестра си.
- Заминаваме... - Ани вд игна поглед към него. - Закъде заминаваме, скъпи?
- За Ню Йорк - отвърна той. Това не бе целта на пътуването им , но Кийт още не беше приключ ил
секретната операция. Всъщност с това започваше бягството им от вражеската територия.
- А после за Рим, нали? - попита Ани.
- Точ но така.
Дениз се разлая от колата и Ани каза на Тери:
- Всичко стана в послед ния момент... имаш ли нещо прот ив извест но време да се грижиш за Дениз?
- С удоволствие. Не сме имали кучета, откакто зам инаха децата.
Ани отвори вратата на автомобила, кучето изхвърча като ракета навън и започна да тича наоколо,
сякаш познаваше това място.
Страничната врата отново се отвори и на двора излезе Лари, съпругът на Тери. Беше по-едър,
отколкото си го спомняше Кийт, над метър осемдесет, и бе понатежал и оплешивял, но все още
изглеждаше як. Той поздрави балдъза си, после се ръкува с Кийт.
- Радвам се да те видя.
Лари беше як, мълчалив и подобно на много мъже в тези краища, не си хвърляше думите напразно.
Кийт си спомняше, че една вечер бяха пили заедно бира в Спенсървил - може би преди милион бири
време - и освен „Ще пия още една―, Лари не бе говорил почти нищо друго. И никога не задаваше
въпроси, затова Кийт му каза:
- Двамата с Ани заминаваме.
Лари кимна.
- Едва ли ще имаш проб леми с Клиф Бакстър, освен ако не разбере, че сме били тук.
Лари сви рамене.
- Мисля, че можеш да се справиш с това.
- Да.
- Можете ли да поостанете малко? - попита Тери сес тра си.
Ани погледна Кийт.
- Трябва да побързаме - каза той.
- Добре. - Оч ите им се срещнаха и той си пом исли, че Ани се опитва да намери в него увереност.
- Всичко ще е наред - каза Кийт. - Не се налага да минаваме през окръг Спенсър.
Тери кимна.
- Добре.
Лари бе изчезнал. След малко се появи с куфар и сак, които остави на задната седалка на колата,
без да каже и дума.
Ани му благодари, после се обърна към Кийт.
- Донесох си багажа в пазарски чанти, но Тери м и даде назаем куфара си.
- Това ли е всичко? - попита той.
- Да. Не нося м ного неща.
- Струва м и се, че ще ми хареса да пътувам с теб.