Выбрать главу

Тя се усмихна.

- По пътя мога да си купя каквото м и трябва.

- Да.

- Взех двете писма за децата — каза Тери на сестра си - и утре сут рин ще ида да видя мама и татко.

Ще се отбия и при леля Луиз.

Кийт бързаше да тръгнат, но въпреки това попита Ани:

- Защо не си вземеш нещо от куфара със спомени?

Тя му се усмихна.

- Толкова си романт ичен. - После поглед на Тери. - Нали е м ного сладък? Може ли да вляза вътре за

куфара?

- Разбира се. Заповядай.

Двете жени изчезнаха в къщата и Кийт се обърна към Лари.

- Значи с и заместник-шериф в окръг Чатъм.

- Нещатен.

- Имаш ли полицейска радиостанция у вас или в кола та?

- И на двете места.

- Можеш ли да подслушваш спенсървилската полиция?

- Понякога. Сигналът е слаб.

- Ами спенсървилското шерифско управление?

- Да.

- Може ли да го направиш тази вечер?

- Естествено.

- Би ли се свързал с чатъмския шериф, за да прове риш дали моят шевролет или нейният линкълн са

обявени за издирване?

- Няма проблем.

- Ще ти позвъня от колата.

- Добре. - Лари замълча за миг. - Знаеш ли какво, вземете моя автомобил.

- Не мога да го направя.

- Можеш, естествено.

- Виж, Лари, ясно ми е, че онзи т ип не е проблем за теб, но не искам да знае, че вие с Тери сте

замесени във всичко това.

- Няма значение.

- Ако ме спрат с твоята кола, ще загазиш. Онова копеле ще си постави за цел да те спипа, даже да

му отнеме двайсет години.

- Не се безпокой за това.

- Обаче се безпокоя. Виж, независим о дали т и харес ва, той ти е роднина. Децата му са т и

племенници и твоите деца са братовчеди на неговите. Няма нужда от такива вражди в семейството.

Добре съм си и с моята кола.

Лари не отговори.

- И да ти кажа честно - прибави Кийт, - не искам да плашим жените.

Лари кимна.

- Така или иначе, пред полагам, че през следващите няколко часа няма да ни обявят за издирване и

първо ще търсят линкълна на Ани. Имаме достатъчно време.

Лари се замисли за миг, после отвърна:

- Гледайте да се движите по междущатските магистрали. По тези пътища не би трябвало да има

окръжна полиция. Щатските пътни патрули едва ли ще получат съобщение за издирването ви, осве н

ако Бакстър няма конкретно обвинение.

- Няма нищо законно срещу мен - отвърна Кийт.

- Хм... човек никога не знае какво е способен да из мисли той. За да ви спрат, не е нужно м ного. Ще

ви задържат и ще го повикат.

- Разбирам.

- Къде е нейната кола?

- Защо питаш?

- Ако просто е оставена край пътя или на някой паркинг и Ани я няма, Бакстър със сигурност ще

съобщи на щатската полиция, че жена му е отвлечена.

Кийт кимна.

- Ако колата и е у тях или ако никой не може да я от крие, м ного ченгета ще решат, че става въпрос

за семеен скандал или че просто няма проблем, докато не получат повече информация. Разбираш ли?

Кийт отново кимна и каза:

- Скрил съм я.

- Добре.

„Обаче, не е добре - помисли си Кийт, - ако я открият в моя обор.―

- В окръг Чатъм няма да имате проблем и - продължи Лари. - Аз ще се погрижа за това.

- Благодаря.

Сестрите излязоха навън. Ани носеше плюшено мече.

- Всичко наред ли е? - попита тя.

Или бе прекалено проницателна, или много нервна, а може би просто двамата с Лари ням аха

безизразните лица на опитни покерджии.

- Разбира се - отвърна Кийт. - Какво си взе?

Тя му подхвърли мечето и Кийт го разгледа.

- Не съм ти го подарил аз. Объркала си куфарите на гаджетата.

Тя се усмихна и се обърна към Тери.

- Нали ти казах? Саркаст ичен е и си мисли, че е забавен.

- Е, вече трябва да тръгваме - рече Кийт и се ръкува с Лари. - Още веднъж т и благодаря.

Ани прегърна сестра си.

- Беше чудесна. Благодаря т и. Ще ви позвъним от Ню Йорк. О, май ще се разплача.

Тя прегърна Лари.

- Пазете се - каза той. - Не се безпокойте за нас.

Телефонът в кухнята иззвъня. Сепнати от една и съща мисъл, всички замръзнаха.

- Може би трябва да отговорите - рече Кийт.

Тери кимна и забързано влезе вътре. Тримата я пос ледваха.

Тя вдигна слушалката.

- Ало?

Изражението и подсказа на Кийт, че става нещо лошо.

- Не, Клиф, не съм я виждала - продължи Тери.

Ани стисна ръката му, като че ли дори самото обаждане на съпруга и я изпълваше със страх.

- Не - продължи сестра и, - беше тук вчера сутринта и остана за обед. Днес след черква се отбих у

вас и я видях... Не, не ми е споменавала, че ще ходи някъде... Ами, каза, че имала да пазарува много

неща... Не, не зная защо не го е направила вчера... - Тери се изплези на слушалката и въпрек и